Търсене

Начало История Никола Икономов – първият разградски поет
Никола Икономов – първият разградски поет
26 July 2019

Първият етап в развитието на новобългарската поезия обхваща времето от края на 18-ти до 40-те години на XIX в. Той всъщност, както и при прозата, е подготвителен етап, през който се осъществяват два процеса - отказ от старата и усвояване на новата форма на стихоправенето; създаване на стихотворения по привлекателни за времето теми, които определят и избора на жанрове, също нови за тогавашната българска литература.

26_07_2019_poet_2.jpg

Започва да се налага представата, че поезията се пише с всеки стих на отделен ред, т.е. отначало чисто формално словото се дели на поетично и прозаично, а не поради пътищата на естетическото му въздействие. Иновация през XIX в. е краестишното римуване. Отначало то е съседно и граматическо, като се римуват глаголи, защото в нашия език глаголното окончание е най-дълго, т.е. най-лесно осигурява съзвучие. Така глаголът става сигнал за край на стиха, той получава клаузулното ударение. Клаузула в стихосложението е групата срички в края на римуван стих, които определят типа на римата.

26_07_2019_poet_3.jpg

През четвъртото десетилетие на XIX в. творят Найден Геров и Добри Чинтулов, които правят генерална промяна в поезията. Те въвеждат строфичната организация, като при това римата вече не е граматическа и става все по-сложна /дар/стар, жива/протива, обърни/дни и пр./.

Нека обаче да надникнем в творчеството на Никола Икономов, който явно вече римува и съществителни, а римите му са една след друга на два реда. По-долу накратко представям трите стихотворения на Никола Икономов. Първото е „Умномѣдѣръ заради просвященiе. Разговоръ“. Поместено е в „Цареградски вѣстникъ“: в бр. 70/1849 г. Предавам го със съкращение, защото е доста дълго, макар и с риска да наруша смисъла. Запазен е оригиналният правописен изказ и пунктуация.


Ученъ трѫгна изъ пазарь 26_07_2019_ikonomov.jpg

И си намери другаръ

Мѫдѫръ, кротакъ и с калпакъ.

Ама малко май простак.

Той му шепне на ухо то

И го пыта за злото.

Умен шушне по леко

Да са не чуй далеко:

Липса сичка та ни честь

Не ны слушатъ младите,

Не ны четътъ старите,

Не ны викатъ на съборъ

Че смы правиле раздоръ.

А бе брате Иване!

Хатъръ да ти не остане,

Апостоль та направихъ

Сичкото ти расправихъ

Зарѫчахъ ти да ходишъ

Сичкы крачмы д’ обходишъ,

Дѣто сядашъ и ставашъ

Онезъ да укорявашъ,

Що подкрѣпят ученie

Българско просвятѣнье,

От което познаватъ

Що смы да разумяватъ.

И още та научихъ,

И та новопросвятихъ,

Наставихъ та да знаиш

И кръста си даправиш…

Малчи! Му казва уменъ,

Че ще са чуе в Шуменъ,

А и там са новаци

Пѫк нам казватъ простаци.

Се новото са учѫтъ,

А за вѣтхото гѫлчатъ.

Напредъ четѫт бѫлгарски

Сетнѣ гръцко-французки..

Отфърлиха всы книгы

Наши стари Антикы…

Глѣдай ты бъркотiя!

Слушай ты простотiя!

Но на! срабни на здрави!

Че кой що ще да прави.

Н. к. л. И. о. о. о. ъ.


Всъщност цялото стихотворение пародира стремежа на някои дейци по негово време да върнат старото училище и неговите книги: часослов, псалтир и светче.

26_07_2019_poet_4.jpg

Второто стихотворение е „Разградска тазгодишна зима“, поместено в бр. 76/1849 г. на „Цареградски вѣстникъ“. Това стихотворение е често споменавано като заглавие в литературоведските изследвания, но почти никога не е цитирано. Стихотворението се предхожда от една дописка за града. И тук ще направя съкращения, поради жалостта ми към графичния дизайнер на вестника. „Разград. 20 януария. Наший най малак в България градец, ако и не достоин за ни една похвала, слави са днес, за наше щастие и чест, поне с Царската си Фабрика, която са направи през 1843 л. и от която излазя най чистото и префинано за Царщината Гювержеле (селитра – б.м.): не малко са прочул и с ораческата си от 160 села Окръжност! … За туй съгласно нарекохме и сградихме си по нов способ училище за сичката толкоз голяма Окръжност! А през миналото Л. сдобихми са и с момичешко особно. Тъй и двете управлявани четвърта Г. от Учител Нкл. Иоооъ Жеровнанец, и нагледвани от двама млади и ученолюбци Г. В Екатеринов и г. И. Куртьов … Но едно нещо ни нажалява днес твърде, дето помногото бащи си земат децата като полоучени като думат: Е! елвери она букадар, папаз олмаджак я! (нещо от рода: „Е, стига толкова, няма да става поп я!” – б. м.) … На 15 срещу 16 същаго м. Н. Вс. Русчукский управител Саид Паша, преспа тука и на утре замина за Шумен. През същата нощ са случи грозна случка. Една проста и сиромахкиня булка, на едно дете, намери са удушена, удавена или утрепана… На 16 отвечер тука фана да снежи, и като валя през нощта и на утре с буян вятър, натрупа са много сняг и стана хубав студ. Но тука не са боят ни от най лютата зима, защото по нас дърва никнат на гъсто.“

 

Разградската тазь-годишна зима


Студеничакъ вѣтръ подухна,

Слѣдъ него снѣжец избухна,

Та снѣже толкоз и валѣ,

Щото сычките разлюлѣ.

И на голыте доказа,

Че туй на друго не мяза …

Потуры, абы да шiят

Та целы да ги покрыятъ.

Че инакъ ако настинатъ,

Болнав живот ще преминатъ.

А като тѫй са облекѫт,

Голѣмичакъ огнь да кладѫт

Край нѣго сичкы да сѣдятъ,

Дор три месеца са минѫтъ.

Въ туй време тѫй като правятъ,

Бога и Царя да славятъ,

Ако щат добро да иматъ

Доде зимата прѣминатъ.

Сетне пакъ да ся подпършатъ

Роботата си да варшатъ.

29 януарiя, Разградъ.

Нiкола Икономовъ.


Третото стихотворение на Никола Икономов в „Цареградски вѣстникъ“ е „Нова година“, бр. 81/1850. И то е доста голямо, затова отново се налага да го съкратя, но този път да го предам (за по-бързо) със съвременната ни писменост.


Нова година 1850


Ето, че час от последний би,

Дойдете Българска дружина,

Със радост и със веселби

Да срещнем новата година.

Дойдете да ся сберем,.

Добре дошла да и речем,

На ново щастие зорнице!

Далек от нас, далек злини –

Ний чакаме със добрини

Да подариш ти нас царицо! …

Дойди, прибързай та стъпи

В наследствената си столица,

И царството си прослави

С добрини като царица!

Дружина Българска стой,

И с разтворени гърди

За тебе сякога ожида

Умът си за да просвети,

Да знай как да благодари

Султанът си Абдул Меджида.

Н. И.


Накрая на стихотворението Никола Икономов е сложил „голямата баданарка“, но какво да се прави, такива са времената, а и авторът не може да бъде сложен в групата на поетите-революционери. Неговите стихотворения са типичен пример за т. нар. „даскалска поезия“, създадена най-вече от учители /даскали/ по време на Българското възраждане. Стихотворенията са предимно с дидактичен характер, със слаба художествена техника. Все пак, даскалската поезия свидетелства за интереса на възрожденския читател към стихотворни творби. Тя допринася за популяризиране на стихотворната форма, събужда интерес към поезията.

Професор Боян Пенев направо разгромява даскалската поезия: „Разгледани във формално отношение, тия стихотворни опити нямат нищо общо дори с най-обикновените и елементарни поетични форми. Тук липсва не само размер - нито едно от тези стихотворения не е плод на поетически талант - досадно е не само да се четат, но дори и да се говори за тях... Не си заслужава да се спираме на тях и да ги анализираме“ (Вж. Пенев, Б. История на новата българска литература. т. 2. София, 1977).

Ние като разградчани обаче си тачим и обичаме Никола Икономов. Та малко ли е преди 170 години да хванеш перото и да оставиш първата поетична следа в историята на Разград?!

 


Проф. дпн Пламен РАДЕВ



Тържествено събрание „125 години българска земеделскостопанска книжнина“, проведено в София по случай 125-годишнината от издаването на книгата „Земледелие“ от Никола Икономов, 29 ноември 1978 г. Това е първата българска книга на земеделска тематика. Авторът е известен повече с нея, отколкото с поезията си.


Научна конференция на тема „Станка и Никола Икономови – възрожденски дейци“, проведена в Разград, посветена на 130-годишнината от издаването на книгите им „Земледелие“, „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“. Специално за литературата, българската наука винаги е обръщала повече внимание на Станка Николица Спасо-Еленина, определяйки я за първата българска поетеса. С поетическите си опити Никола Икономов е останал в сянката на големите възрожденски автори, но творчеството му също заслужава внимание като белег на епохата.


Къщата на Станка и Никола Икономови в Разград преди обявяването й за музей, 1975 г.

Пред къщата е Ангел Попов, внук на Станка Николица Спасо-Еленина и Никола Икономов, със съпругата си.