Търсене

Начало История Непознатият Сава Доброплодни, който е бил дори и разградски окръжен училищен инспектор
Непознатият Сава Доброплодни, който е бил дори и разградски окръжен училищен инспектор
31 July 2019

В настоящото проучване представяме на читателите на „Екип 7“ накратко битието и житието на един разградски окръжен училищен инспектор. Да, от 15 май 1881 г. до 22 април 1885 г. големият възрожденският просветен деец Сава Доброплодни живее и твори в Разград…

Той е роден на 3 декември 1820 г. в Сливен, квартал Клуцохор. Баща му Илия, заедно с брата си Никифор, учили известно време в един от светогорските манастири.

31_07_2019_sava_2.jpg

Ръкоположен от Одринския митрополит за протопсалт /пръв певец/. Майка му Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол, също учила в девически манастир. Те уреждат в собствения си двуетажен дом славянско училище за момчета и отделно за момичета. Така отрано малкият Сава е закърмен с науката. През 1830 г. семейството се преселва в Плоещ, но след две години бащата умира от холера и те се прибират в Сливен. Сава започва да учи при Ганчо Котлянина /Гаврил Кръстевич/, първият учител в Сливен по гръцки език и черковно пеене. Това са основните изучавани предмети, както пише Селимски, тогава всички сливенци били заразени с гърцизма. Когато Кръстевич заминал за Цариград, Савата учил срещу 5 гроша месечно при даскалите Юргаки и Димитраки Кешиша. Останала без средства, майка му го завела при сродника си Мавродия да учи шивачество, но той отказал да става терзия. За негов късмет, Георги хаджи Канев казал на майка му, че неговият ортак в Цариград Челеби Стратаки Пасмармаджиолу му заръчал да намери едно котленче, което да учи заедно със сина му Димитраки. За целта наел йеромонах Теофил за домашен учител.

Трендафила стъкнала Савата и той потеглил с кервана от десетина коня, натоварени с ямурлуци, аби и губери на хаджи Канев, за Цариград. Йеромонах Теофил преподавал на момчетата само граматика и гръцките класици. Жената на стопанина кокона Катинкаки използвала Савата като слуга. Вършел всичката къщна и чаршийска работа, сутрин поднасял сладко кафе и подавал огън на чибуците. Когато господарското семейство се хранело, кокона Катинкаки го задължавала да стои до трапезата „диван чапраз“ /прав/, а после с метани /поклони/ да се оттегли, за да се нахрани със слугите.

31_07_2019_sava.jpg

През 1837 г. в Цариград пристигнал Раковски, доведен от баща си Стойко Попович, и записан с помощта и издръжката на Стефан Богориди за ученик във Великата народна школа Куручешме – едно от най-добре уредените за времето си гръцки училища. Стойко, който също търгувал с аби, често гостувал със сина си в дома на Челеби Стратаки. При една от тези срещи Раковски казал на Савата, че тук само си губи времето, да наобиколят някои по-заможни български търговци с молба да му помогнат парично, за да постъпи в Куручешме, където ще получи сериозни знания по математика, физика, астрономия, философия, риторика, богословие, латински и френски език. След куп молби Савата успял да получи по 20 гроша месечно от хаджи Георги Кипров и още 25 гроша месечно от Добри Желязков – Фабрикаджията и бил приет в прочутото гръцко училище.

31_07_2019_gimnaziata.jpg

Куручешме (на гръцки – Ксирокрини, Суха чешма) е живописно градче край Босфора, между Арнаудкьой и Ортакьой. Училището е създадено през първата половина на 19 век. Зданието имало 30 стаи, които побирали над 150 души. В една стая били настанени по осем ученици. В пансиона заедно с учениците живеели и преподавателите. В престижното Куручешме образование са получили около 30 българи.

Сава проявил завидно старание и прилежност. Цялото си време отделял на уроците. Увличал се по философия и понеже запаметявал дословно уроците, учителят му по гръцки класици Евтивулис го нарекъл Сава Евкарпидис и през целия шестгодишен курс на учението останал с това име, което идва от град Евкарпидис – „плодороден“, „добър плод“. По-късно Иларион Макариополски го променя на Доброплодни, за да не се приема Савата за грък.

В последния курс на учението Александър Екзарх му предложил да си осигури по 4000 гроша годишно, за да учи медицина в Париж. Савата се молил на много богати българи, но никой не му подал ръка. По същото време сестра му Марийка се заженила. За да стъкне сватбата, майка му продала родната им къща. Неговият дял бил 500 гроша и с тях той си купил модни френски дрехи. Директорът Самуил го изгледал ядосано и казал: „От Европа каквото ви донесат, и говна ще ги изядете!“.

През 1842 г. котленци изпратили писмо до съгражданина си хаджи Христо в Цариград да им намери един учител, който да е завършил курса на Куручешме, тъй като техният даскал Райно Котленина умрял. Наел се Сава Доброплодни с годишна заплата 5000 гроша и преподавал в Котел до края на август 1847 г. Организирал ученически хор и въвел изучаване на църковно пеене, всеки ден по половин час. Умението му да преподава гръцкия език високо се ценяло от местните първенци и особено от Преславския владика Порфирий, който го покровителствал.

Тук няма как да не споменем един срамен факт от биографията на Доброплодни, свидетелстващ как той се е „отблагодарил“ на получената от Раковски помощ преди години. По поръка на котленските първенци даскал Сава през 1843 година пише донос до валията на Русчук за бунтовното и дръзко държание на Раковски и баща му, в резултат на което и двамата са арестувани...

През лятото на 1847 г. котленските чорбаджии съобщават на Доброплодни, че общината била в оскъдица и го призовават да помогне, като намалят заплатата му с 500 гроша. Както сам пише, той склонил наяве, но се докачил, и то ненадейно, без да извести никому, изоставил Котеля и посред нощ, осъмнал в Нови пазар и от там на 15 август – в Шумен, направо в черквата. Тук учителствал цели пет години – до есента на 1852 г.

Според котленския летописец Жендо Вичев, през 1852 г. владиката Порфирий го подтиква да се задоми за Фотини хаджи Жекова, чиято майка Марука била гъркиня от Бургаско. Още отначало бракът му започнал да куца и той търси утеха извън дома. Тръгва да обикаля с приятеля си Стефан Хрисикос почти всички градове и села в Централна България от Дунав до Родопите, за да продава книгите си и да търси спомоществователи за бъдещи трудове. В края на 1852 г. напуска шуменското училище и заминава за Белград, но там не намира добри условия за печатане на книги. Прехвърля се през река Сава в насрещния сръбски, но под австрийска власт Земун, където дава някои книги за печат. Тук среща бившия си ученик от Котел Христо Берон. Той му поема разноските и двамата посещават Виена, Бърно, Прага и Карлови Вари. За кратко се връща в България, но не стъпва при съпругата си в Шумен. Отново се връща в Земун и от сръбския вестник „Световид“ научава, че се търси учител по гръцки език в Стремски Карловци. От 1 ноември 1853 г., със съдействието на сръбския патриарх Йосиф Раячич, е назначен за професор (учител) по гръцки език във Великата православно-сръбска гимназия в Стремски Карловци, предградие на Нови Сад, на десния бряг на Дунава, под австрийско владичество.

През 1856 година Сава Доброплодни поел управата на училищата в Шумен. През 1856 г. открил първото девическо класно училище. То имало само първи клас и 12 ученички. През февруари 1857 г. му се родил син Преслав. В началото на 1859 г. Никола Михайловски, след едногодишно учителстване в Сливен (поел мястото от Чинтулов), заминава за Търново. Мястото за главен учител било свободно. Доброплодни се среща в Ямбол с бившия си ученик от Котел Сава Филаретов (Сава Вълчев Матеев, завършил гимназия в Одеса и Историко-филологическия факултет на Московския университет) и двамата се договарят „да действат задружно, тъй че единият от тях да бъде главен учител в Сливен, а другият – негов помощник, та да направят сливенското училище образцово в цяла България“. Сава, след като размислил, вероятно притеснен от високото образование на Филаретов, се отмята от думата си. Става директор в Сливен и взема за помощник Симеон Янчев (С. Я.), негов ученик, и Стефан Стефанов, възпитаник на Михайловски. Същата година (1859 г.) в Сливен пристига да учи Тодор Икономов, роден през 1838 г. в Жеравна, бъдещият бележит книжовник и политик. Случва се така, че се влюбва в Марийка хаджи Генчова, годеница на учителя му Сава Доброплодни, и тя отвърнала благосклонно на чувствата му. Както може да се очаква, ученикът е натирен и трябвало да дири наука другаде. Икономов заминава да учи в София при Сава Филаретов. За учението си при Доброплодни пише следното, разбира се, без да спомене злополучното си любовно приключение с годеницата му: „От Шумен Доброплодни беше преминал в Сливен и там изведнъж направи от сливенското класно училище цяла гимназия, в която се прибраха момчета от Шумен, Разград, Ямбол и от други места. Останах в Сливен около Доброплодни, но скоро видях, че при всичките му риторики, физики, геометрии и математически географии в програмата на гимназията у него няма в главата му освен имената на тези науки. Той и от българската граматика едвам имаше хабер. Всичкото изкуство състоеше в задобрението на учениците, в позаимствувани поучения и в слова, които черпеше от гръцките книги като ученик на Куручешме. За помощник той си доведе от Шумен ученика на Бабешкото училище С. Я. и го постави главен учител на Клуцохорското класно училище, а сам се нарече директор на гимназията. Какви им бяха преподаванията и знанията, това е за учудвание, но все пак караха няколко години...“.

През 1858 г. Доброплодни, ползвайки високи протекции на влиятелни гръцки духовници, успява бързо и безпроблемно да се „паряса със съпругата си Фотини по черковните правила, като за това се добил с редовна архирейска парясна книга“. Въз основа на нея архиерейският наместник в Сливен му разрешил да се ожени повторно за Марийка, дъщеря на търговеца хаджи Генчо Киров и хаджи Зарафина. Той е четиридесетгодишен, а младоженката – четиринадесетгодишна...

Сватбата е чудо невиждано, превръща се в шумно събитие, за което дълго се говори. Белият булчински тоалет (малакоф, старинна рокля с обръчи) и атрибутите към него – последна европейска мода – Доброплодни донася през август 1860 г. от Измаил и Галац. Понеже невестата не е облечена според обичая, бунтовният поп Юрдан Димитров от църквата „Свети Никола“ в Клуцохор отказва да извърши обреда, та венчавката става на 6 ноември 1860 г. в черквата „Св. Димитър“ (централен Сливен) от поп Димитър Костов. Празненството поражда много упреци и критики сред гражданите на Сливен. Доброплодни е определян като директор на мишките, „не знай никакви науки, че само гледа да въвежда разкошност и наопаки сивилизация... сичките граждани го хулят за това, но той се държи с някои други мизювири (интриганти), кои да го подкрепят, понеже им дава по нещо кокал“.

Но необичайното събитие най-подробно е предадено във вестник „Дунавски лебед“ от 20 декември 1860 г.: „В друга една дописка от Сливен ни явяват и ни молят да обнародоваме във виде И з в е с т и я, че тамошная гимназия напредвала и бягала твърде силно към оная страна, дето засяда слънце: Господин директор не може да я удържи, тъй се е засилила и завъртяла като фучило, и че от ден на ден се уводи в Сливен цивилизация и нови моди, а главно е, че едно знаменито лице отишло и обходило нарочно Влашка и Богданска земя, та купило един твърде голям малаков и толкова голям, щото в него може да се скрие много нещо! Освен малакова, купило и една от последная мода капелина с къдрави ресни и нагоре прикривена, с пъстър подбрадник. Тия работи са донесли в Сливен като някои си драгоценни древности с най-голямое прилежание по пътя, без да се някак си повредят, и някои си от тесния приятели на това знаменито лице, щом чули, че си дошло, ходили и го поздравили за добре дошли! Тии, като разнесли глас, че са донесени такива редки древности в Сливен, всички сливенци мало и голямо се привървяли да видят това чудо! Малакова бил изложен, разпрегнат и разперен сред двора като един военен шатор! А капелина била покачена на една липова върлина до него! Народ се чудил и маял много, като гледали тейзи редки работи. Някои си старци свирили си продължително и думали: „Блазе му на тойзи син! С какви работи се е сподобил...“. Подир малко време то лице, кое е било вдовец и изяло повеч от 45 копривника оженило се за едно младо зелено четирнадесетгодишно момиченце. Сватба станала по европейски и по последна дума! Едно само било не европейско, че сливенски моми не знаели да играят полки и мазурки, ами играли по български. Но да би се изпълнила и тая недостатка, после тая европейска сватба станало едно всеобщо съборище и в първое заседание предложил се е един важен въпрос. Председател бил това знаменито лице и то като поемнало реч, с всичкия парламентарни движения предложило: че първа и необходимо нужда е за сливненское общество и за народное напредване колко по-скоро е възможно да се доведат няколко си изкусни професори от Немско да научат сливненска младеж, а най-паче женски красни и нежни пол, да играят полки и мазурки, защо подир Коледа в карнавала имат намерение да отворят един великолепно украсен салон, де ще става редовно народен бал, по всички европейски обряди! Абонация се отворила еще подир решения, а чудно е, че освен младежи, записали се и много старци да учат да играят и с голямо прилежание от сега се приготвят за бала. А един стар брашованин, от Аба-Пазаръ, направил контракт със сливненское общество да донесе всички потребности за такова едно ново откритие, както помади, ръкавици, маски, домина и разни други нуждни за бал облекла...“.

През 1862 г. Доброплодни напуска Сливен и начева един дълъг период на учителстване в различни градове. Най-напред се установява във Варна, а след това – в Тулча, където преживява дълбока лична трагедия. През април 1866 г. съпругата му Марийка, родена на 8 септември 1846 г., потеглила „весела и здрава за отечеството си Сливен, отгдето отсъствувала четири почти години, за да види там с род, роднина и да земе със себе си милата си майка и сестра, за да ги доведе тук и да живее заедно и да им се радва“. Пристигнала в родния си град, тя преживява „голяма душевна болест“. Баща ѝ починал, семейството западнало, братята ѝ задлъжнели на „двама от най-първите граждани, разумни уж и най-добри християни“. Марийка заболява тежко от сипаница (вариола, черна шарка) и умира на 31 май 1866 г.

Сава Доброплодни научава страшната новина в Тулча от телеграфа. Всички са потресени от неочакваната и внезапна смърт на младата му и красива съпруга, която можела да говори и пише на френски, гръцки и турски, и непрекъснато се обучавала да умножи знанията си, за да бъде полезна на отечеството си. На 1 юни 1866 г. (сряда) в църквата в Тулча се извършва извънреден парастас, на който присъстват всички ученички, девици и много граждани. След това опечаленото множество отива в дома на Сава Доброплодни, който, плачейки, раздава за „Бог да прости“ на всички по един „Нов буквар за първоначалните момчета и момичета, нареден от Мария Г. Доброплодна с най-лесен начин за прочитание. Болград, 1866“.

През 1870 г. тулчанското училище било затворено и Доброплодни се прехвърля в Силистра. В края на 1870 г. заминал за Цариград, за да представлява силистренската епархия в Първия църковно-народен събор. Там престоява до средата на 1871 г. След това е в Кюстенджа, пак в Тулча, където болен го заварва Освобождението на България.

Завръща се във Варна и е назначен за член на Окръжния съвет.

От 15 май 1881 г. до 22 април 1885 г. е разградски окръжен училищен инспектор.

Тук му е мястото да изтъкнем повече факти за връзката на Сава Доброплодни с Разград.

Доброплодни е бил учител в Сливен на Петко Вълнаров, който има големи заслуги като просветен, обществен и политически деец в Разград и района през Възраждането и след Освобождението. Вълнаров е женен за една от дъщерите на Никола Икономов и Станка Николица Спасо-Еленина, след Освобождението е бил депутат, а в периода 1883-1888 година е председател на Разградския окръжен съвет, тъй че тъкмо по това време работи заедно с окръжния училищен инспектор Сава Доброплодни.

През 1882 година Окръжният съвет и училищният окръжен инспектор вземат решението за строителството на Разградската гимназия, като проектът й на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, по това време градски архитект на Разград, автор на проектите на много известни сгради в цяла България.

Сава Доброплодни е учител и на други известни разградчани, оставили следа в развитието на родния си град и на страната. Негов възпитаник е разградчанинът д-р Димо Куюмджиев – лекар и фармацевт, български революционер, заточеник в Диарбекир, опълченец. Също негов ученик – през първия му период в Шумен, е Георги А.Попов, който става първият разградски кмет след Освобождението, както и депутат от Разград в Учредителното и Първото Велико народно събрание.

Сава Доброплодни има заслуга, макар и скромна, и за развитието на разградското театрално дело. През 1886 година в града се играе неговата пиеса „Велислав и Милка“, като за това представление можем да кажем, че е едно от първите на полупрофесионална, а не на чисто самодейна основа.

Горните факти са по-подробно описани от проф. Пламен Радев в неговите изследвания за историята на образованието, както и в негови статии в „Екип 7“, но си заслужава да ги изтъкнем отново с оглед на несъмнения принос на Доброплодни за развитието на просветното и културно дело в Разград.

След Разград Сава Доброплодни се връща във Варна и започва да издава списание „Нова българска пчела“, което „забрало душа от първия си ден“.

Преселил се в София и на 27 ноември 1887 г. Петото ОНС му отпуснало пенсия в размер на 150 лева месечно, която скоро след това била увеличена на 178,35 лв. През 1893 г. пише кратка автобиография, посветена на сватбата на Фердинанд с Мария Луиза, и се подписва като „верен поданик и държавен пенсионер“.

Освен вече споменатите книги, Доброплодни е автор на още шест учебника и няколко пиеси. Трябва да добавим, че на 6 август 1884 г. Българското книжовно дружество (БАН) го провъзгласява за почетен член и че на 18 май 1889 г. Фердинанд го удостоява със сребърен медал за заслуги.

На 19 април 1894 г., в седем часа вечерта, сърцето на неспокойния и противоречив Сава Доброплодни спира да бие. Погребението му се извършва на държавни разноски, на другия ден, в 15 часа, в черквата „Св. Крал“.


Стоян КОМИТСКИ

Боян ДРАГАНОВ



* Сава Доброплодни

* Разград по времето, когато окръжен училищен инспектор /нещо като днешния началник на Регионалното управление на образованието/ е Сава Доброплодни.

* Сградата на гимназията, построена по проект на австрийския архитект Фр. Грюнангер, който по това време е градски архитект на Разград. Решението за строежа се взема от Разградския окръжен съвет и от окръжния училищен инспектор през 1882 година. Строителството е взето на търг след конкурс от разградски предприемач и сградата е готова за учебната 1885/86 година. Забележете: разградски строител прави сградата на австрийския архитект и се справя блестящо. Сега разградските строители не могат да се доберат дори до ремонти на общински обекти, тъй като поръчките се вземат от външни фирми, чиито „майстори“ си оставят ръцете!...