Търсене

Начало Оживление Добромир Неделчев – един от малкото останали пазители на изкуството на гайдарите
Добромир Неделчев – един от малкото останали пазители на изкуството на гайдарите
09 August 2019

Според старите български вярвания веселието не е пълно, ако не е съпроводено със завладяващата мелодия на гайдата. „Сватба без гайда не бива“, казват възрастните хора. В миналото свиренето на народния музикален инструмент е заемало изключително важно място по време на изпълнението на празничните обреди. Днес обаче това изкуство не се радва на предишния интерес от страна на българите, най-вече на представителите на младото поколение. Но както всяко правило има изключения, така и в редиците на гайдарите своето място още в ранна възраст намира разградчанинът Добромир Неделчев.

09_08_2019_dobromir_2.jpg

Той е един от малцината представители на този занаят в нашия град. До момента, в който открива, че гайдата е инструментът, с който иска да обвърже своя професионален живот, пътят на Добромир е неразривно свързан с музиката. „От малък имах големи заложби като певец“, смело заявява той. Във втори и трети клас участва в група по народен фолклор към Центъра за работа с деца. Първото си участие извън България обаче музикантът си спомня с голямо разочарование. Две седмици преди отпътуването се разболява от бронхит, преподавателят му Добромир Донев не рискува здравето му и момчето не взема участие в изявата.

09_08_2019_dobromir_4.jpg

Страстта на Добромир към народния инструмент, който зарежда изпълнители и слушатели с мистична енергия и привлича с магически тонове, се заражда още в края на основното му образование, което получава в Основно училище „Отец Паисий“ в Разград. В шести клас, когато настъпва времето за ориентация относно продължаващото средно образование, майка му е човекът, който му предлага да продължи да се занимава с музика. Интересно е, че в рода му няма нито един музикант. Без да се замисля, приема идеята да свири на инструмент, но въпросът е на какъв. Въпреки че до този момент няма опит с нито един от народните инструменти, мигновено избира гайдата само защото му звучи най-благозвучно. „Първата ми гайда ми я купиха от гайдаря на Капанския ансамбъл за около сто долара, а доларът тогава беше много скъп“, разказа музикантът. Започва да посещава уроци при Пламен Панев в Центъра за работа с деца, като в рамките на шест месеца усвоява репертоар от четири изпълнения на песен, ръченица и право хоро. Преди изпитите в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел се явява на предварителни прослушвания в заведението, на които кандидат-гимназистът се разочарова от бъдещия си преподавател по гайда. Пътят, по който решава да поеме тогава, го отвежда до Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. След като отново се явява на прослушване, Красимир Кондов, тогавашен преподавател в учебното заведение, в рамките на десет дни изменя изцяло репертоара, с който Добромир се явява на приемния изпит. Въпреки изключителната динамика, талантливото момче е прието благодарение на огромния си хъс и желание за развитие. „Много силно исках да се занимавам със свиренето на гайда“, отговаря Добромир на въпроса как е успял да усвои обемния материал за отрицателно време.

09_08_2019_dobromir_3.jpg

Още в началото на гимназиалното си обучение, когато мобилните телефони все още са скъпо удоволствие, той напуска родния си град и заживява далеч от семейството си. Сблъсква се лице в лице с живота, решен да се превърне в самостоятелна личност. „За мен беше голям шок, въпреки че първоначално живеех при леля ми“, си спомня Добромир. В продължение на пет години той изучава народен профил, в който се усвояват освен общообразователните предмети, също и музикални такива. По това време са и първите му изяви на сцена с гайда в ръце. Когато е в дванадесети клас, залата на Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“ се превръща в първото място, на което демонстрира уменията си с гайда пред публика. По същото време получава специална награда на Първия национален гайдарски конкурс в Нови пазар. Любопитен момент е, че на него не представлява музикалното училище, в което учи, а се явява като кандидат от Разград.

09_08_2019_dobromir_5.jpg

След като получава диплома като артист, се насочва към специалността „Педагогика на обучението по музика“, по която се квалифицира от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Към това начинание го подтикват негови съученици и семейството му, след като самият той има план да се отдаде на работа, а не да следва висше образование. Въпреки че още в края на първи семестър прекъсва, година по-късно продължава да учи, устремен към своите цели.

09_08_2019_dobromir_1.jpgПо-късно животът му поема в различна посока и пътят му го отдалечава от свиренето като професионално занимание. През годините се занимава с различни видове бизнес. Днес Добромир се изявява на сцената с гайда в ръка, свири на сватби, но изкуството не е сериозната професия, от която се прехранва. Така потвърждава разпространената народна мисъл, че музикант къща не храни. „За жалост, всичко днес е свързано с финикийски знаци“, отчете тъжната съвременна реалност народният музикант. Въпреки това гайдата е неразделна част от самия него. Където и да отиде, се оказва в центъра на веселбата, която създава с музикалния си инструмент. „Свирил съм къде ли не“, поясни той. Преди 19 години в Копривщица се организира фестивал, на който взима участие със самодейния състав от село Осенец, с който си сътрудничи и на други изяви. През годините има няколко участия на Старопланинския събор „Балканфолк“, от които си тръгва с грамоти за участие. След облог с приятели по време на разходка в Гърция пък засвирва и по брега на Бяло море. Сред местата, които са оставили траен спомен у него, е и връх Снежанка в сърцето на Родопите, което посещава със съученици в деня след абитуриентския си бал. С усмивка си спомня: „Всички в раниците си носеха храна, а аз гайдата“. Засвирва, мелодията достига далеч отвъд околните планински възвишения, а около него се извива игриво хоро. Други незабравими емоции изживява, когато е поканен да свири по време на изпълнението на нестинарския танц в местността Демир баба теке край Исперих. Това се превръща и в любимото му участие. С въодушевление разказа, че веднага щом е засвирил, се е осъществило тайнството на изпадането в транс. „Не си спомням какво се е случвало, докато свирех. Щом престанах, забелязах скупчилите се около мен хора“.

До различните участия на народния музикант се стига благодарение на славата му, която се разнася от негови колеги далеч извън границите на Разград. Въпреки че го търсят за изяви от различни места, той каза за себе си, че не обича показността и да се самооценява, допълвайки: „В музиката по-добър и най-добър не са основни термини. Публиката оценява кой се справя умело“.

09_08_2019_dobromir_7.jpg

Добромир е свирил съвместно дори с рок музиканти като Йордан Караджов от „Сигнал“ и Звезди от „Ахат“. А Иво Папазов – Ибряма, който по думите на разградчанина е идол на всички музиканти, е човекът, с когото Добромир мечтае да се качи на сцената.

Талантливият млад гайдар разказа, че свиренето по различни участия е свързано с динамика, която често създава забавни моменти. Един от тях го връща в началото на концертната му дейност преди повече от 12 години. По-малко от седмица преди представянето на детски състав на международния фестивал „Децата на Добруджа танцуват“ в съседна Румъния, Добромир получава обаждане да се включи в изявата. „Нямаше време да се подготвя, но приех, защото гайдата е най-българският инструмент“. Въпреки това обаче заниманието с народния инструмент не е твърде популярно сред децата. До този извод достига след като вече три години предава придобитите знания и опит на малчуганите в Музикална школа „Илия Бърнев“. Причините са много, една от тях е например, че малчуганите сега масово слушат изпълнители като Криско, а няма как да се изпълни рап на гайда, не върви някак...

Интересен момент от творческия живот на Добромир е, че той е един от малкото музиканти, които са свирили на...погребение. Тази молба, която изпълнява, е вдъхновена от филма „Козият рог“. Без съмнение, това е най-странното място, на което е свирил. А най-странната песен пък, която е изпълнил като право хоро, е „Шушана“.

С тематичното си фолклорно облекло и гайдата под ръка музикантът със сигурност привлича вниманието както на разградчани, така и на чужденци всеки път, в който участва на ежегодния Панаир на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествените занаяти. И тази година той беше начело на дефилето на танцовите състави, защото музика не е била предвидена, стана ясно от разказа му. Оказва се, че музикалният инструмент, чийто мях е изработен от баща му, винаги е с него, независимо къде отива. Това е и причината Добромир винаги да е в центъра на купона, без значение от мястото и компанията. Такъв със сигурност става по време на мото събора в местността Пчелина, другото разградско събитие, на което Добромир се изявява. „Ние сме първият събор в България, на който се свири „Среднощна гайда“, обясни Добромир и изрази съжаление, че тази година няма да се състои, за да изсвири произведението.

Относно интереса към българския фолклор той коментира, че от две-три години се наблюдава известно съживяване на интереса към танцовите клубове. Преди време, когато комерсиалната музика, която най-общо наричаме чалга, навлиза на пазара, фолклорът престава да бъде притегателна сила. „Повечето залитнаха към този жанр и фолклорът остана на второ място“, с огорчение разясни Добромир. И той много пъти заради това отношение е бил на път да се откаже от музиката. Вътрешното удовлетворение, което получава, когато прави хората щастливи, обаче е стимулът му да продължава.

Музикантът често е на път, а съчетавайки това с работата си в мобилен оператор, няма много свободно време. Въпреки това сред хобитата му са риболовът и посещението на градския стадион в Разград. Едва ли обаче някога ще се присъедини с гайдата си към тъпана в агитката на „орлите“, защото тя не е най-подходящият инструмент за агитка на футболен отбор. Но знае ли човек - не е опитал, не се е получило...

Гайдарят възнамерява да участва с гайдата си и в следващото мъжко хоро в ледените води на Тунджа на Богоявление. Следващо участие в календара си няма планувано, защото при него повечето изяви са в последния момент. По-нататък го очаква четиридневно турне в Германия, защото „нашата музика е популярна навсякъде“. След години житейският му път може да го отведе в чужбина за постоянно, за което вече има предложения, но поне засега е сигурен, че ще остане в Разград. „Пил съм вода от Момина чешма“, весело казва Добромир, а според легендата, който го направи, ще остане завинаги в града ни.


Десислава СТЕФАНОВА