shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 21.09.2018 г.
ekip7-small-2018-9-21.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Златният Коко ВЕЛИКОВ:Най-важното ми състезание през новата година ще е европървенството
07 January 2008

Г-н Великов, с какво настроение изпратихте състезателната 2007-ма ?

За мен състезателната 2007-ма протече много добре. Постарах се дам всичко от себе си на двете световни първенства, в които участвах. В Белград жребият не бе благосклонен към мен. Все пак играх с най-добрия състезател в категорията, който по-късно стана световен шампион. В Португалия пък бях ощетен от съдиите. Мисля, че по-всички показатели надиграх съперника си – нанесох много повече удари от него, но реферите ме лишиха от победата и ми отнеха почти спечеления медал. Що се отнася до представянето ми на родна земя, мисля, че всичко мина нормално. От държавното първенство по кикбокс имам вицешампионска титла за мъже, както и два златни медала за младежи. Освен това през 2007-ма спечелих две шампионски титли по кикбокс за мъже и прибавих в актива си два златни медала по бокс за мъже

На какво мнение са Вашите треньори?

Треньорите са доволни от представянията ми. След световното в Португалия обаче, проведохме един доста обстоен разговор, тъй като има още какво да се желае. Например малко са лагерите, в които участвам. Това неминуемо се отразява на формата ми. Не достигат и средствата за подготовка.

Звучи невероятно, но възможно ли големите столични клубове да изпитват финансови затруднения?

Няма нищо невероятно. Парите в цялата държава не стигат. Така е и със спорта. Не е моя работа да коментирам подобни проблеми, но само ще кажа, че клубът, за който се състезавам по кикбокс – „Лукойл Икен”, има затруднения.

Понеже става дума, че участвате в състезания по бокс и кикбокс, не се ли раздвоявате между двата спорта?

Не бих казал, че се раздвоявам между двата спорта. Има голяма разлика в стила ми на игра. Вярно, че ударите в бокса и кикбокса са почти едни и същи, но не бива да се забравя, че в кикбокса се играе и с крака, а и дистанцията между съперниците е съвсем друга. Това обаче не ми пречи – чувствам се еднакво комфортно както на боксовия ринг, така и в мачовете по кикбокс.

Между двата спорта кой Ви е по на сърце?

Не мога да преценя. Може би повече се увличам по кикбокса, защото с него започнах състезателната си кариера. Освен това, той е по-зрелищен и по-свободен, тъй като са позволени освен удари с ръце, но и с крака. В тази връзка бих казал, че кикбоксът е по-разнообразен и състезателят може да разкрие по-добре възможностите си. Това обаче не означава, че подценявам бокса. Напротив, играя с удоволствие – пример в това отношение са спечелените от мен медали.

Почти една година боксирате за Националната спортна академия –как Ви възприемат Вашите съотборници?

В академията сме колектив. Помага ме си взаимно. Няма никаква разлика между нас. Това, че примерно аз съм родом от Разград и се състезавах за Русе, не е никакъв проблем, тъй като имам състуденти от цяла България. В НСА имам доста приятели. Те никога не се обръщали внимание, че съм роден в малък град. За мен и за моите колеги е по-важно как се представяме в дадено състезание.

Как върви учението?

Тепърва започва сесията. Имам три изпита. Единият от тях е разделен на две – теория и практика. Аз вече се явих на практическия изпит и го взех. Мисля, че ще се справя и с останалите препитвания. Вярно е, че в НСА е по-трудно в сравнение със средното училище. Аз обаче не съм свикнал да се оплаквам. Не съм от хората, които занимават с проблемите си примерно треньорите или преподавателите и очакват от тях помощ. Оправям се сам. Вярвам, че и сега ще успея.

Какво очаквате от новата състезателна 2008-ма?

За мен най-важното състезание през новата година ще бъде европейското първенство по кикбокс, което ще се проведе през септември в България. Очаквам покани за участие в международни турнири по бокс. Ще се постарая да покрия всички държавни първенства на страната. Впрочем, аз никога досега не съм пропускал тези шампионати. Важното е да съм здрав. Надявам се да повторя успехите си от миналата година, но всеки нов медал е добре дошъл.

Да завършим с пожеланията Ви към роднини, близки и приятели.

Благодаря на моите родители. В тяхно лице имам пълната подкрепа и винаги, когато съм имал нужда, те са били до мен. На тях и на роднините си желая повече успехи. На всичките си приятели и на младите хора като мен пожелавам повече да спортуват. Спортът изгражда волята и характера на човека.

Георги ДИМИТРОВ