Търсене

Начало Интервю Стефан ДИОМОВ: В живота съм имал повече провали, отколкото успехи
Стефан ДИОМОВ: В живота съм имал повече провали, отколкото успехи
16 September 2009

 

В неделя на сцената на Ронда в градския парк като част от културната програма, съпътстваща есенния панаир, на Разград гостува групата на Стефан Диомов „5-те сезона“. Изявите на състава бяха аплодирани бурно.


16_09_2009_stefan_diomov.jpgКак се отнасяте към идеята за панаири? Отживелица или необходимост са според вас?


Те са част от живота и не може да не ги има. Лично на мен не ми е обидно, когато ме поканят да пея на панаир, защото откакто свят светува, панаирът е начин хората да се съберат заедно на едно място, да се видят, търговците могат да покажат стоката си, артистите – изкуството си. Може би тази дума има друг отенък понякога и той отнема от чара на иначе хубавото събитие панаир.

Помня като дете, че чаках с нетърпение времето на панаира. Мама и тати ме водеха по няколко пъти, защото се оказваше, че не са ми купили подходящата играчка, което друго приятелче вече имаше. Спомням си, че по моето време имаше и куклен театър на панаира. Отбивахме се и гледахме спектаклите му, вярно, че бяха малко примитивни, но привличаха децата. Виждам, че в Разград има много хора, значи панаирът като идея работи. Значи, че ще го има и след векове. Много романтика има в него.


16_09_2009_5_sezona.jpgКажете ми за „сезоните“. Групата първо беше „Сезони“, стана „5-те сезона“, кой е петият сезон?


След като по един много тъжен за мен начин се разделих със състава на живота си „Тоника“, а понякога разделите са неизбежни, аз разбрах, че най-трудната работа на тоя свят е да не работиш. Затова ми хрумна да направя нов състав, но той да бъде от много млади хора. Огледах се, посетих клуб „Сезони“ и там ги харесах. Те дойдоха с името си. Решихме да се отделим от клуба, където продължават да се развиват много талантливи деца, които най-често ще ги видите на бургаска сцена. Та решихме да си изберем име, което да ни отличава. Направихме конкурс и ни предложиха около 90 имена, никое от които не ни хареса. Най-неочаквано решихме, че освен познатите четири сезона има още един – сезон на сърцето. И без друго сме пет човека на сцената, а и това е петият мой състав. Така че 5 при мен доби магическо значение.


Как мотивирате тези млади хора да не се занимават с другия тип комерсиална музика, а да се развиват по посока българска естрада?


Първо, те така са подбрани. Нито едно от децата не обича чалга, две от тях са завършили музикално училище, познават класическата музика. На репетиции аз им говоря за естетиката в музиката, старая се да ги предпазя от простащината и доколкото виждам, успявам. Защото ако трябва да изпеят евтино чалга парче, ще избягат.

Аз нищо лошо не казвам за хората, които слушат чалга, всеки има право да избира своята музика, но това не е нашата музика – моя и на „5-те сезона“. Искаме да изберем най-краткия път до хората, но без да правим примитивно изкуство. Най-трудното е да направиш песен с художествен аранжимент, мелодика, текст и в същото време да намериш най-кратката пътека до публиката. Обикновено се шмекерува – прави се полуциничен, полужаргонен текст, евтини закачки на първосигнално ниво и публиката се лови. После обаче нищо от това не остава.

Искам да правя концерти, които да остават у хората и да им носят послание. Има и песни с по-развлекателен характер, затова и в албума, който правим в момента, се мъча да правя баланс – да има и от едните, и от другите. Ако правим само тежки балади, ще натежи и шоуто ще загуби. А хората искат и усмивка, и по-подвижни песни.


Ако всички вие – петимата, сте сезонът на сърцето и любовта, то поотделно кой какъв сезон е?


Прекрасен въпрос! Поздравявам ви. Никога не са ми го задавали. Да видим. Смятам, че двете момичета са пролетта – хубави и красиви. Двете момчета са лятото – свежи и слънчеви. Аз пък съм есента и зимата. За съжаление моят биологичен път е към края си, аз съм вече на 64 години. Имам огромен опит, но моето място е там. Но това не означава, че съм изчерпан или изморен, или че листата на моето творческо дърво окапват. В никакъв случай. Имам планове за няколко години напред. Имам още много луди мисли в главата си, никога няма да се отърва от тях и слава Богу.


Как кризата ще се отрази на изкуството сега?


Според мен ще се отрази много зле, защото изкуството не е излизало от кризата. От десетилетия то е в много тежка криза, в тежка криза е духовността на обществото. Цялата ни нация боледува години наред, стойностната скала е разместена сериозно. Поради тази причина кризата ще усложни още повече объркването в изкуството. Надеждата ми е, че тази криза няма да е толкова дълбока и че след десетина години обществото ни ще укрепне. Вярвам, че предстои да се отдели примитивното изкуство от изкуството, което има по-висока стойност. Истински съчувствам на хората, които правят сериозна музика, защото те почти нямат публика. А това е крайно нечестно. Ще дойде времето, в което истинските артисти ще бъдат оценени. Но не сега.


Какви са ви взаимоотношенията в момента с „Тоника“?


Нямаме никакви взаимоотношения. Много ми е болно за това, което стана. Може би всички сбъркахме. Получих тежки думи от тях, без да съм ги заслужил, настъпи едно колективно оглупяване и в тях, и в мен. Ние бяхме над 30 години заедно. През това време вероятно са се натрупали омрази. Бил съм цял живот диктатор, аз и сега съм диктатор. Но не може да бъде по друг начин – не може в една група всеки да си прави каквото си иска, защото тази група ще съществува три дни, а не години.


Защо не казахте „лидер“, а казвате „диктатор“?


Права сте. Може би, защото лидерът трябва да бъде диктатор в добрия смисъл на думата. Но под „диктатор“ имах предвид човек, който диктува стила и прави всичко възможно стилът да си остане стил, визията – визия. При всяко отклонение положението трябва да бъде моментално овладяно. Групата трябва да има физиономия, да бъде разпознаваема. Забраните се натрупваха, получаваше се сложно отношение между нас, не бях разбиран. Аз не можех да приема един певец да пее всичко. Не може! Има стил, художествен изказ. Не съм чул „Киун“, „АББА“ или „Бийтълс“ да пеят нещо глупаво. Давам пример със световни колоси. Една от причините да се разделим с „Тоника“ беше, че отстоявах стила. Получих тежки обиди, а да им забраня да пеят песните ми, беше, за да спася достойнството си. Само месец след като се разделихме, тогавашният кмет на Бургас Йоан Костадинов направи всичко възможно да ни сдобри. Аз приех и направих първата крачка, но срещу извинение от тяхна страна. До ден-днешен го чакам това извинение и то не идва. В момента, в който те ми се извинят, аз съм готов да се появим заедно на концерт.


Най-добрите български композитори реализирахте голям проект. Обмисляте ли още съвместни изяви?


Концертите бяха много успешни при феноменален успех. Това са най-добрите песни на Тончо Русев, Митко Щерев, Стефан Димитров и моя милост с най-добрите изпълнители на България. Сега на 11 декември концертът ще бъде в зала 1 на НДК. Със сигурност и там залата ще бъде препълнена. Според мен има завръщане към мелодичната българска музика. Но за да има музика, първото условие е мелодията, второто е ритъмът. После идва хармонията, аранжиментът, изпълнението.

Ако видя, че в главата ми се е завъртяло някакво банално хрумване и от сто такива харесам едно, започвам да работя над него. После го показвам на приятели и ако те кажат, че е боклук, го захвърлям и благодаря. После пак им предлагам. Така, докато имам находка.


Трябва да имате наистина добри приятели?


Имам, да. Трябва да го хареса и изпълнителят. Например от четири песни, Тони Димитрова на прослушване си избира една. Но ако не си избере, няма да се разсърдя. Никога не съм се сърдил на изпълнители, които не харесват песните ми. Винаги съм бил благодарен. Една песен трябва да бъде харесана, както една жена. Не може един човек да отиде насила при една жена. Това е порнография. Трябва да харесаш една песен много, за да я изпееш. Тя трябва да излиза от сърцето ти, а не да я пееш, за да не обидиш някого. По същия начин работя и с „5-те сезона“. Представям им пет песни, а те пишат оценки от 1 до 10.


Това не ми се връзва с „диктатора“?


Да, да. Не ви хареса тази думичка, всъщност и аз не я харесах. Говорих за рисунъка, за стила. В песните никога не съм бил диктатор. Приетата от групата песен е приета песен, оттук насетне обаче съм аз. Не може песента да се солира от някой от тях, който не може да я изпее, не може песента да има аранжимент извън нашия стил.


Кое, коя или какво е нещото, което вдъхновява Стефан Диомов?


Коя няма. Възприемам трудно думата вдъхновение – човек или може, или не може. Не може да не можеш да пишеш песни, но да те обземе вдъхновение и изведнъж да напишеш най-хубавата песен. Нещото, което ме кара да работя, е публиката и нейното лице. Прекланям се пред нея! До земята. Когато правя песен, виждам публиката.

Аз съм имал в живота си повече провали, отколкото успехи. Последният и най-голям неуспех е раздялата ми с „Тоника“, която още не мога да преодолея. Но ето, че работя и гледам напред.


Подготвяте първия албум на „5-те сезона“.


Вече втора година подготвям албума с много мъки, но с много желание. Албумът ще излезе февруари следващата година. Тогава навършвам 65 години, така че ще се опитам да си направя хубав подарък – да издам албум на едни деца, на които съм много благодарен. През последните години те ми донесоха много радост. Имам и идея да направя коледен албум „12 коледни картички“ за другата Коледа. Ще направя така, че те да могат да стигнат до всеки дом, до всяко сърце.

 

Галина МАРИНОВА