shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 26.05.2017 г.
ekip7-small-2017-5-26.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Инж. Тодор ТОДОРОВ: Основното се състои в подробностите
16 November 2009

 

Инж. Тодор Тодоров придоби популярност през тази година като автор на два макета – този на училище „Васил Левски”, изработен за честването на 100-годишнината на училището, и този на старата община в Разград, който на 12 октомври бе изложен във фоайето на местната администрация. До момента той има в творческата си биография над 30 макета, 20 релефни картини и многобройни миниатюри и диорами с различен сюжет.

 

16_11_2009_inj_todor_todorov.jpgЗа себе си казва, че се води от една немска сентенция: „Основното се състои в подробностите”. Затова и произведенията му са изпипани до съвършенство, стреми се да предаде до последната подробност историческата истина и с въодушевление говори за своите макети. Когато го попитах дали не мисли, че за такова дело е необходима и малко лудост, той се сети за една история, когато през 1988 г. е бил на едномесечен студентски стаж в ГДР. На път от жп гарата към общежитията в Дрезден видял магазин от рода на българските „Млад техник”.Тогава бил запален по електрическите влакчета. Но… събота вечер, магазинът бил затворен. Запомнил местонахождението на магазина и в понеделник сутринта бил първият клиент. Купил си … само две чанти с къщички за сглобяване. Ако не е бил със съпругата си, която останала в общежитието, щял да похарчи и останалите си пари. Все пак стажът бил цял месец.


В момента работиш по нов голям проект. Разкажи ни за него.


От началото на годината работя върху моя най-голям досега проект, за който споменах пред репортер на „Екип 7” преди месец. Макетът ще бъде в мащаб 1:100 и ще пресъздаде централната част на Разград, както е изглеждал през далечната 1939 г. Градът се е променял през годините, едни сгради са съборени, други са построени, а в днешно време е останала много малка част от старата архитектура.


16_11_2009_maket_levski.jpgКак постави Чаршията на Разград във времето?


Годината, която искам да пресъздам, не е избрана случайно. Първоначалният ми замисъл беше 1947 г., защото тогава са съборени дървените магазини около Часовниковата кула от голямото наводнение. Много исках кулата да присъства на макета в оригиналния си вид, но тогава още не бях видял снимката на сградата на Околийското управление и не подозирах, че такава сграда е съществувала и то само на 75 м от Часовниковата кула. Щом я видях, веднага коригирах границите на макета, за да я включа. Годината е избрана точно заради сградата на Разградското околийско управление, бившият турски конак, който след Освобождението се използва за административна сграда, но изгаря при пожар на 7 януари 1940 г.

Много по-лесно щеше да бъде изпълнението на макета, ако бяха пресъздадени 50-те или 60-те години на ХХ век, тъй като има кадастрален план от 1955 г., а и спомените са вече по-пресни. Кадастърът трябваше да се коригира съгласно снимките, с които разполагам. Начинанието, с което съм се захванал, ми коства много труд, средства и цялото ми свободно време. Голяма е и отговорността, защото това е исторически макет – възстановка на реално съществували обекти. Това обяснява стремежа ми да пресъздам всичко в оригинал и до най-малки подробности. Именно това е ценното - автентичност и историческа достоверност, базирана най-вече на снимки и описания във вестници, книги.


16_11_2009_maket_kula_djamiq.jpgАз съм свидетел на вдъхновението, с което работиш по проекта.


Може би тук е мястото да благодаря на директора на РИМ – Разград г-н Иван Иванов за подкрепата, който ми предостави чертежи от планувана реконструкция на турската баня от 1972 г., и на уредниците в музея Марина Босева и Нели Николова, които ми съдействаха за целия снимков материал, без които този макет нямаше да бъде толкова истински.


Проектът е грандиозен, какви трудности срещаш при изпълнението му?


Трудностите са много и доста повече, отколкото очаквах. Липсва достатъчно информация, най-вече вярвам на снимков материал. На спомени не мога да разчитам, това са 70 години, подробностите, които ме интересуват, вече са избледнели. Евентуално спомените биха ми помогнали за цветовете на фасадите и дограмата, както и картините, рисувани през този период. След уточненията на сградата, покрива и другите детайли следва начертаване на всички фасади в мащаб 1:100 и след това изработване на отделните елементи, сглобяване и оцветяване. Затова и работя няколко обекта едновременно, които се изясняват с времето.


Какво те затрудни най-много?


Най-голяма трудност имах с възстановката на турската баня – Баш Хамама, която продължи повече от девет месеца поради липса на достатъчно информация. Някъде прочетох, че това била най-голямата баня в България. За в бъдеще предвиждам, при интерес от страна на музея, банята да бъде изработена с частичен разрез, който ще покаже вътрешното обзавеждане на съблекалнята и банята, както и подовото отопление и начина на загряване на водата. Ще бъде интересно, особено за по-младото поколение, което не е виждало обществени бани.


В каква последователност поставяш сградите?


Първата сграда в рамките на макета, която изработих, за свое удоволствие, беше Часовниковата кула през 2002 г. Следващата година изработих джамията с пристройката пред входа. След прекъсване от пет години, вече за реализиране на проекта тази година, първата изработена сграда беше на старата община, която кметът на града г-н Бояджиев хареса и сега е в кабинета му. Това ми даде кураж и сили да продължа с реализирането и на другите обекти от моя план, а и кметът ми даде устната си подкрепа да продължа.

Засега, обаче, съм сам в това родолюбиво начинание и преценявайки силите и възможностите си, реших да коригирам и намаля границите на макета и да включа само важните обществени сгради. А това са голямата джамия с целия пазар около нея /сергии, всякаква стока, хора и животни/, турската баня, часовниковата кула с магазините около нея, околийското управление, общината, училището /сега Художествена галерия/ и няколко къщи, влизащи в очертанията на макета. Улицата, на която се намират почти всички от изброените сгради, се е казвала „Полицейска” и на нея са се провеждали манифестациите и са посрещани гостите на града. Това е отсечката между Часовниковата кула и къщата, в която сега се помещава клубът на запасните офицери. За атрактивност ще включа и осветление на макета – улично и на сградите. Макетът ще бъде оживен с фигурите на много хора, животни и други дребни детайли. Съкратих първоначално планирания обем, за да мога да завърша макета и тогава да го покажа. И ако има интерес и подкрепа, може да бъде разширен с допълнителни модули. Този макет ще бъде единствен по рода си в България. Мисля, че идеята ми е хубава и има познавателно и историческо значение за архитектурата, бита и живота от онова време, точно преди началото на Втората световна война.

Освен, че този проект е един вид запазване и популяризиране на културното и историческо наследство, което сега е по-актуално от всякога, то би имало и друга полза. А именно - връщане назад във времето и събуждането на топли спомени и носталгия у по-възрастните граждани и поглед към един непознат и интересен град у по-младите.


А какви бъдещи идеи имаш?


В бъдещите ми планове е възстановка на един вече забравен и заличен символ на Разград – чешмата Баш Бунар, която е впечатлявала със своите размери. Също така ме привлича и възстановка на римския град Абритус. Атракция би било и пресъздаването на битката между римляните и готите, състояла се в околностите на Абритус през юни 251 г., в която за първи път в римската история загива император в битка с варварите. Още повече, че през 2011 г. се закръгля годишнина – 1760 години от тази битка, прославила името на Абритус. Този исторически факт е много ценен и трябва да бъде използван за популяризирането на Абритус и Разград.

 

Нели НИКОЛОВА