Търсене

Начало Искам думата Аз съм българка, той е турчин - нямаме ли право да се обичаме?
Аз съм българка, той е турчин - нямаме ли право да се обичаме?
20 August 2010


Ето я и моята история. Казвам се Боряна, българка съм от Разград и имам приятел, който е от турски произход. Наистина се обичаме ужасно много. Но възникна проблем – разбрах, че родителите му не искат българка в семейството си. Приятелят ми е на 27 години, във възраст да се задоми, но ето че се появи проблемът с религиите. Никой не е избирал религията си, казвала съм му го неведнъж.



Той също е на моето мнение, в очите му личи, че не иска да се разделяме. Ако слушаме родителите му обаче, аз не съм от неговия свят и може би никога няма да бъда. Скоро ще бъдем на сватба на негов приятел и се чудя как да погледна родителите му в очите, които също ще бъдат там, и да им кажа: аз обичам сина ви, съдете ме! Толкова ли съм различна, щом религията ми е друга? Та нали религиите трябва да обединяват хората, а не да ги разделят и противопоставят?

Казват, че религията е определяща за едно общество. За обичаите, за възпитанието, за начина на живот. Но дали тя може да ти даде всичко? Не отричам, че е от значение за ценностите на един народ, но днес се е превърнала във фанатизъм. И най- потърпевша е любовта. Двама души се срещат. Те не забелязват различията си, а виждат един в друг целия свят. Не се интересуват от нищо друго освен от щастието на другия. Те са две души, две сърца, две мечти. Та нали както в християнската така и в мюсюлманската религия се казва „да обичаш и да не влизаш в грях”, но никъде не пише кого трябва да обичаш, нали?

Нито в една от двете свещени книги не е упомената вражда между религиите. Тогава си задавам въпросът: защо за много хора това е грях? А не е ли грях да отнемаш щастието на детето си, като му забраняваш да обича и да бъде обичано от този, чието сърце го е избрало. Това ли са твоите ценности? Не вярвам, че е правилно да господстваш над нечия съдба. Да отнемаш капчицата щастие на своето дете. С това ли показваш, че го обичаш? Като го тласкаш в ръцете на напълно непознат човек. Ще бъдеш ли щастлив да виждаш как всяка вечер се прибира при човек, така чужд за него, да е принуден да дава ласките си, без към това да го тласка сърцето му? Да гледаш внуците си как растат около теб и няма ли поне малко да те гризе съвестта, че не са заченати с любов? Защо, защо сте егоисти? Моля ви хора – събудете се, докато не е станало прекалено късно. Не е честно! Трябва ли да гледате как двама души се измъчват, как лицата им изчезват постепенно в пошлостта на построения им от вас свят? Не ни разделяйте, ако го направите, вие не сте просто расисти, погубването на два живота ви прави садисти!


Боряна АТАНАСОВА