Търсене

Начало Искам думата Връщат ни циганите от Франция. Пуркоа бе, джанъм?
Връщат ни циганите от Франция. Пуркоа бе, джанъм?
08 September 2010

GENA

Имаше един такъв югославски филм – „Срещал съм и щастливи цигани“ се казваше.

Ние пък не сме срещали в живота си нещастни цигани. Гладни, боси и голи – да! Но нещастни – не.

Те са деца на природата. За тях държавните закони не важат и неприкосновеността на частната собственост е неизвестно понятие. Българските цигани имам предвид, ако въобще има в България български цигани, освен ромите, които май наистина са друга работа.



GENA

dl_dulev.jpgНо не за това ми е сега думата.

Думата ми е, че понятието „бургари“, „булгари“ в западния свят е синоним на това, което ние влагаме в нашенското си разбиране за „цигани“.

Причината е религиозна и се дължи на тъй наречените ни „богомили“, които като дошли да присъстват братята турци по нашите земи, се разбягали и отишли във Франция като „бургари“, „катари“ и „албигойци“ и ако бяха успели да надделеят над католическия свят, сега щяхме да сме най-великата нация на света.

Ама те не успели. За една нощ ги изклали френските му католици с католици такива и моментално си решили въпроса с тяхната интеграция.

…Отиваме в Германия /в западната и част/ през далечната 1993 година. Официална журналистическа делегация.

И както си му е ред, домакините искат да ни покажат катедралата в Кьолн, само дето преводачката нещо не прави връзка между „българи“ и „булгари“ и ни се извинява, абе то всичко там е хубаво - вика - ама са надошли едни булгари, та са ни осрали интериора!

Не го казва точно така, ама така го разбрахме.

08_09_2010_romi.jpgИ наистина! Кьолнската катедрала е чудо на чудесата! Край нея венецуелци и мексиканци с техните си носии пеят, та се късат и събират пфениги, руснаци играят казачок, унгарци свирят на цигулки – въобще стълпотворение вавилонское, а само в единия ъгъл на площада „булгарите“, които се оказаха румънски цигани, натряскани до козирката, спят на плочника или продължават да пият с един цял тон празни бутилки или фасове около тях!

Тогава още не бяхме в Европейския съюз, но паднала беше „желязната завеса“ и германците нещастни само още се чудеха, че как тъй техният Хитлер толкова неинтегрирани цигани е оставил из Европа!

Рекохме го – деца Божии са и те. Режисьорът Емир Костурица легенда ги направи с филмите си, да не говорим за Александър Сергеевич Пушкин и Лев Николаевич Толстой, защото наистина от друг свят са, но унгарските цигани са унгарски, руските са руски, румънските даже са румънски, само българските цигани са турски.

Във въпросното мое родно село, в което рекохме, че имаше две-три турски семейства и 600 цигани, след тъй наречения „Възстановителен процес“ циганин и за цяр няма! Всичките там вече са турци и въпросът с интеграцията им отдавна е приключен. Само дето акълът им е същият, та те и нормални турци не щат да станат.

Сакън! Да не рече някой, че расистки писания пишем и да вземе да се оплаче от нас в Страсбургския съд!

Не само че щастливи цигани сме срещали, ами и абсолютно нормални хора от тоя етнос сме виждали и наши приятели те са, но инак не се интегрира туй, дето не ще да се интегрира!

А братята европейци хептен през просото са я ударили!

Нашите братя цигани, като български граждани, са пълноправни членове на Европейския съюз. Кеф им в София, кеф им в Кьолн, кеф им в Париж могат да живеят. Нали светът вече бил едно глобално село!

Мисълта ни е, обаче, че французите хептен са изперкали и ни връщат циганите с по 300 евро в джоба, защото им било писнало от тях.

Че аз – писател и журналист български, ако имах 300 евро под ръка, веднага щях да хвана самолета за Париж, там пък щяха да ми дадат 300 евро, за да ме върнат в България, ще ям и пия безплатно в аероплана и пак веднага щях да хвана обратния самолет за Франция, за да ме върнат от там отново тука с 300 евро…

Келепир и кьор-софра нечувани и невиждани!

Истината е, че нито всички българи са еднакви българи, нито всички французи са еднакви французи, нито всички цигани са еднакви цигани.

Хайде сега, да не би ние да не сме чували за циганката Есмералда от „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. Да не говорим пък за Джина Лолобриджида, която я изигра тая циганка в едноименния филм – леле-мале!

Ами Федя Протасов с кого се напиваше, не ли с цигани и циганки?

За Алеко да не говорим!

Като се сетим пък за оня прекрасен сръбски филм „Циганката“ от нашата младост, чак ни се доплаква: „Певай ми, певай, Кощано! Жената омрляна в тесто, децата плачат, ти си ми йедната радост у тойо кьоров живот!“…

В литературата и в киното нещата са някак си по-лесни и романтични.

Животът просто си е живот и ако не искаме повече да ни казват, че „булгарите“ край Кьолнската катедрала, дето са кьор-кютюк пияни и с тонове празни бутилки и фасове около тях, след като по кьолнските улици фас и за цяр не можеш да намериш, са българи, нека депутатите ни най-сетне нещо да измислят.

Истината е, че и на нас ни се живее в безгрижие като циганите, но пущинското ни общество друго иска от нас – нещастните българи в нещастната експериментална държава, наречена България.

Иска да си плащаме тока, да си плащаме парното, даже и когато го нямаме… Да си плащаме това или онова, което за мургавите ни събратя не е валидно.

Другият вариант е Цар Киро да ни стане министър-председател и ние да започнем да крадем от циганите.

Защото по-цигани от българите в Европейския съюз май никога не е имало!

Йок! Мигом си вземаме думите обратно, защото пък сега ще вземат да ни се обидят румънците!

 

Дулинко ДУЛЕВ