Търсене

Начало Искам думата Предостигът на инванзивна лекарска лакомост е проблем в Разград
Предостигът на инванзивна лекарска лакомост е проблем в Разград
10 September 2010

 

Не знам дали управата на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ се е хвърлила в точно такива размисли, както се описва в статията „Шефът на Корпуса на мира провери как ще се лекуват пратениците му“, но със сигурност ги е хванал срамът.

Срамът е онова нещо, от което ние, българите, най-малко показваме, че сме засегнати.


 

kolio_iov4ev.jpgТези непредубедени, тези съвсем искрени (на пръв поглед) усмивки, тези красиви, наизустени до болка слова, това абсолютно владеене на речниковия етикет, тази перфектна игра на тялото; всичко това, с което винаги посрещаме и изпращаме хора като шефа на Корпуса на мира, все успява да замаскира средата наоколо.

До вчера докторите в цялата страна кълняха, реваха и се бунтуваха както за условията, в които работят, така и за възнагражденията, които получават (какво са в тази криза няколкото заплатни хилядарки месечно, а!), а днес идва някой си д-р Друлс Долоун в разградската МБАЛ и недоволствосмукачката се включва на шест. За нула бройки изсмуква едрия боклук, а парцалът на гордостта свършва останалата работа.

Язвителен, както винаги, трябва да си призная, че и аз удрям по един парцал вкъщи, преди да дойдат гости. И аз им се усмихвам (от поздрава за добре дошъл до онзи за добре отишъл). И аз по всякакъв начин се опитвам да им покажа, че не ме срам (о, само си представям, ако някой си подобен д-р Долоун, реши да намине през гарсониерката ми, такова циклене на срам ще падне...) от моята среда. Онази, да, в която се намираме в момента; която съм създал сам-самичък.

Няма да е лошо някой да обясни на шефа на Корпуса на мира, че ако смята липсата на инвазивна кардиология за някакъв съществен проблем, то предостигът на инванзивна лекарска лакомост ще да подкопаят основите на вярата му в Хипократовата клетва. Или поне ще го принудят да се замисли, в една и съща клетва ли са се клели той и неговите български събратя и съсестри.

Няма да е лошо някой да подшушне в ушенцето на миротворец №1 - д-р Друлс Долоун, и че следвоенната обстановка, която цари в отделенията на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ и като отношение към пациентите, и като условия, в които да се лекуват (или по-скоро да разболяват още повече), е непроменлива величина от десетилетия насам.

Трябва да му се обясни, че ако някой от миротворците му се разболее и притежава рицарския дух да се пребори с всичко изложено дотук, то битката съвсем не е завършила с победа за него. Защото огладнее, ох, огладнее ли, няма да намери кой и мухлясал сухар да му даде за ядене.

Да, няма да е лошо някой да предупреди д-р Долоун, че от оня ден, поради орязания бюджет, специално в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ вече не дават храна на повечето пациенти. Така че и той да инструктира момчета и момичетата си, че ако се разболеят и, не дай си Боже, не се излекуват, докато огладнеят, ще получат безплатния си порцион на кукуво лято.

 

Кольо ЙОВЧЕВ