Търсене

Начало Култура Кои да са новите почетни граждани на Разград
Кои да са новите почетни граждани на Разград
14 January 2008

Преди няколко дни се поинтересувахме има ли постъпили предложения за удостояване на разградчани със званието „Почетен гражданин“ във връзка с предстоящия празник на града – 28 януари.
 

Оказа се, че няма нито едно предложение. Разбира се, никой не е напомнил за това, а според статута на тази награда няма краен срок за предложения. За наградите „Никола Икономов“, „Златен пегас“ и „Анание Явашов“ има срок, има и изискване някое лице или институция да са направили писмено предложение до кмета на общината.
Нашите писания по вестниците не се приемат като официално предложение, макар че ние не виждаме причина да не се считат за такива.
Както и да е. Ние и тази година няма да изневерим на традицията и ще кажем какво мислим по въпроса.
Безспорен фаворит в нашата класация е стопанинът на зоокъта в парка бай Бехчет.
Трийсет години Бехчет Али се грижи за отглеждането, размножаването, видовото разнообразие на животните и птиците в зоопарка. Пресметнете сами колко деца са видели за пръв път в живота си лъв или вълк, паун или елен...? Колко уроци по запознаване с живата природа и опазването на животните са изнесли пред мрежите на зоопарка младите родители.
Едва ли някой може да възрази, че ако не беше бай Бехчет, тази забележителност на Разград отдавна нямаше да я има.
Преди да се заеме със създаването на зоопарка, Бехчет Али работи почти десет години във ветеринарната лечебница в Разград. Тук той успешно лекува болен лъв и това привлича вниманието на шефа на лечебницата.
През 1979 г. бай Бехчет започва да изгражда разградския зоопарк. Първата двойка лъвове ревва през далечната 1981 г. И оттогава до ден-днешен клетката им никога не е била празна.
Най-населен зоопаркът е бил през 1984 година. Тогава децата са се радвали на маймуни, лисици, вълк, двойка лъвове, мечка, елен, двойка якове, лама, понита, пауни, фазани, щъркели, лебеди.
През ръцете на бай Бехчет са минали редки животни като маймуни, леопард, пантери.
В момента в зоокъта на гостоприемство се радват двойка еноти, бодливи свинчета, мара /зверче приличащо на заек и кенгуру/, лама, два елена, муфлони, понита, пауни, фазани. Мечката и женският як са на заплождане в Ловеч.
В цялата си 30-годишна история, свързана с разградския зоопарк, бай Бехчет абсолютно сам си е търсил, косил и прибирал фуража и храната на животните. А парите са идвали в различните времена от ОНС или общината.
Немалка е и помощта на големи разградски фирми, които редовно доставят от продукцията си за зоокъта. Това са “Млин”, “Амилум”, “Пилко”, “Хранкомерс”, а сега най-новият член в екипа спонсори е магазин “Била”.
Бай Бехчет се е погрижил делото му да не остане в небитието след време. Сега му помагат зетят и внукът, така че бъдещето на зоопарка е в надеждни ръце.
Ако най-важното условие за удостояване със званието „Почетен гражданин“, е да си работил всеотдайно и безкористно за своите съграждани, Бехчет Али прави това повече от 30 години.
Следващото предложение е за четирима хореографи – Евтим Михайлов, Здравко Занков, Стефан Иванов и Румян Занев.
Възможно е мнозина от новоизбраните съветници да не познават някого от тези много заслужили хора за запазването и предаването от поколение на поколение на капанския фолклор, българските народни танци и песни.
Евтим Михайлов отдавна е пенсионер, но и на последния фолклорен събор в Копривщица, пак поведе и участва със състава за автентични капански танци. Сигурно пет десетилетия този човек учи на родолюбие децата и младите хора и поддържа огъня на българщината сред своите връстници в Гецово.
Здравко Занков е живата история на фолклорния ансамбъл към читалище „Напредък“, който през различните години носеше различни имена, но винаги е бил с изключително високи постижения.
И той като бай Бехчет предаде делото на живота си в сигурни ръце – дъщеря му пое щафетата. Всеки нов сезон от последното десетилетие Здравко Занков започва с тревога и мисъл, че нещата стават все по-зле. И така стигна до юбилея на ансамбъл „Разград“ преди две години и до много успешното турне в Белгия това лято.
Стефан Иванов – ръководителят на „Лудогорче“ заслужава не само звание, ами паметник да му издигнат. Той винаги е работил като икономист и в свободното време – хореограф.
При това работи с най-малките. Тук дечицата като се научат да вървят, почват да тропат ръченица и хорца. И така близо или над четири десетилетия...
Румян Занев е главен художествен ръководител на Капанския ансамбъл, главен хореограф, главен извор на идеи, автор на танци, печелили много награди. Капанският ансамбъл не само запази нивото си отпреди времето, когато съставът беше с много по-големи финансови възможности, но и непрекъснато прави нови неща, с каквито много по-големи ансамбли като „Тракия“ и „Пирин“, примерно не могат да се похвалят. И най-важното запази автентичния си облик.
С ясното съзнание, че четиримата няма да бъдат наградени наведнъж /защо пък не/, даваме преимущество на Евтим Михайлов и Здравко Занков.
В хода на обсъждането на идеите в редакцията възникна още едно предложение – отец Кънчо Бояджиев. То беше архиерейски наместник много години, вече се оттегли на заслужен отдих. Хиляди разградчани са му признателни за неговото участие в най-важните моменти в живота им, за грижата му за църквата „Св. Николай“ и за душевния мир на енориашите.

Янка ОБРЕТЕНОВА