Търсене

Начало Интервю Пейчо ГЕОРГИЕВ: От новата учебна година в гимназията ще има школи по различни дисциплини
Пейчо ГЕОРГИЕВ: От новата учебна година в гимназията ще има школи по различни дисциплини
15 June 2011

Г-н Георгиев, измина една година, откакто поехте директорския пост в ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“? Как се чувствате като директор на най-доброто средно училище в областта?

Чувствам се отлично - и физически, и емоционално, и професионално.



15_06_2011_peico_g.jpgКакво е усещането Ви след една година директорстване на ГПЧЕ?

Имах щастието да бъда последователно директор на две училища, където са учили и двете ми деца. Първо в ОУ „И.С.Тургенев“, където след близо две, много натоварени и смислени години, дадох всичко от себе си. Днес, ако трябва да избирам отново, бих дал децата си да учат там. И сега в Езиковата гимназия. Усещането ми е, че съм на правилното място и в правилното време. Знам защо съм тук, знам какво правя и как да го направя. За всичко това ми трябват съмишленици и мисля, че в гимназията ги имам достатъчно. По-важното е, че училището се утвърждава като територия, където мисълта и словото са свободни. За една година получих потвърждение на едно – това е мястото, където най-добрите деца от областта идват, за да получат истински и успешен старт към живота.


Как виждате близкото бъдеще на гимназията?

Човек не бива да се взира и рови само в миналото. Добре е миналото да се знае, да не се забравя, но по-важно е какво се случва днес. Гимназията – това не са дебелите каменни зидове, прекрасната архитектура. Гимназията - това са хората в нея, учители и ученици. Много важни са духът и настроението, които властват зад стените. Ако те са творчески, градивни, и позитивни – бъдещето на гимназията е повече от добро. Всичко това в гимназията го има и аз ще продължавам да го съхранявам и развивам. Гимназията - това е храмът на познанието в Разград. Тя ще продължава да се извисява и ще остане мястото, където поколенията си дават среща . Скоро, в един от почивните дни, случайно минавах покрай гимназията и гледам - дворът пълен с хора. Спрях, влязох вътре и пред очите ми се откри мила картинка. Випуск 1976 се бяха събрали, стояха и мълчаливо гледаха училището. Отворих им входната врата и те плахо, един по един пристъпваха прага. И в един миг, тези уважавани и известни днес хора на Разград се превърнаха в ученици. И спомените им оживяха. Не може да се опише с думи.


Все пак, бихте ли разказали какво ново се случи през тази една година?

Видимите неща едва ли е необходимо да се разказват. Те се виждат - като почнем от Клуб на учителя, от интериора и екстериора в гимназията, павилиона за закуски, третия компютърен кабинет и т.н. Много важно за мен е възстановяването на Училищното настоятелство, на дейността на Ученическия съвет, дейността на училищните клубове и школи. Това са местата, където наистина словото и мисълта са свободни. Тук има учители, истински професионалисти. И когато този професионализъм бъде съчетан с разбирането, че срещу себе си имаме умни, интелигентни, амбициозни ученици и в същото време човешки същества , каквито са нашите деца, разбирате защо първенците на олимпиадите са от нашата гимназия.

През тази една година чествахме два много важни юбилея -125 години Разградска мъжка гимназия, наследник на която сме ние, и 20 години откакто гимназията е преобразувана в ГПЧЕ. Изнесохме два страхотни концерта, монтирахме паметна плоча на патрона на гимназията, посрещахме много гости, сред които немският посланик, директорката на Френския културен институт в България, проф. д-р Минко Балкански. Многократно ни гостуват представители на издателството на Оксфордския университет в Англия, на гръцко-американския съюз. Учениците ни подготвиха вечери на езиците, благотворителни концерти. Спазвайки традицията, изпратихме нашите дванайсетокласници. Цялото изпращане всъщност е една тържествена церемония подготвена от единайстите класове, която си струва да бъде видяна. Като казах благотворителност, ми се иска специално да отбележа благотворителния концерт, който изнесоха учениците от ІХ„а“ клас на ГПЧЕ за подпомагане на т.нар. Дом майка и дете в Разград. Идеята, цялата организация и предварителна подготовка си е тяхно дело. Повече от 2 месеца извън учебни занятия децата са се подготвяли и репетирали. Самият концерт беше един вълнуващ спектакъл, залата в читалището беше пълна до краен предел. Аз го окачествих като един блестящ открит урок, от който ние възрастните има какво да научим.

Един дребен, но показателен факт: бившата директорка дойде да ме поздрави след едно от тържествата. Този жест говори много и не се нуждае от коментар!


Какво предстои в учебното заведение? Упорито говорите за необходимостта от физкултурен салон.

В дългосрочен план - това е физкултурен салон. Няма да се уморя да го повтарям /с риск да стана досаден/. В краткосрочен план - всички стаи с ламиниран паркет/ благодарение на Училищното настоятелство/, обособяване във втори учебен корпус на трите компютърни кабинета, кабинетите по химия, физика, биология,библиотеката, физкултурния салон. В първи учебен корпус ще се учи на две смени, но всеки клас ще си знае стаята. Има какво още да се желае по отношение на интериора. Моето разбиране е, че мястото, където учители и ученици престояват една трета от денонощието, трябва да е уютно. Така че стъпка по стъпка в това отношение ще продължаваме да работим, като идеите ще идват от Ученическия съвет, Училищното настоятелство, педагогическата колегия. От новата учебна година в гимназията ще има школи по различни дисциплини /математика, химия, биология, география и т.н./ в зависимост от предпочитанията и интересите на децата. Ще ги финансираме със средства от собствени приходи.


Бяха оповестени резултатите от зрелостните изпити - майска сесия 2011. Как бихте коментирали представянето на зрелостниците от гимназията и от областта?

Не ми е работа да коментирам резултатите за областта. Това, че сме на предпоследно място в страната, не е приятна новина. Но това е следствието. Много важно е да се направи анализ /обективен и безпристрастен/ и да се стигне до причините, довели до този резултат. Аз от една година отговарям за резултатите в Езиковата гимназия и нямам причини да съм недоволен. Най-обективни са два от показателите: І задължителен зрелостен изпит по Български език и литература, на който се явяват всички зрелостници и средният успех от всички зрелостни изпити в дадено училище. По тези показатели Езиковата гимназия е безспорен лидер в областта с резултати 5.49 и 5.24. Останалите резултати от ІІ задължителен избираем предмет и ІІІ незадължителен предмет са реални, но те изкривяват действителността. По простата причина, че там не участват всички ученици. Ще ви дам прост пример и за да не бъда обвиняван в пристрастия, ще е с нашата гимназия. На зрелостния изпит по химия Езикова гимназия има изключително висок резултат- отличен 5.90. Но на него са се явили само трима ученици от общо 98 в гимназията. Или по английски език – преди някой да сравнява резултата си, нека първо да сравни броя на явилите се при него и при нас. Сигурен съм, че при нас те са в пъти повече! Т.е. резултатът, получен от трима ученици, не е сравним с този, получен от 50 ученици.


Известно е, че тази година завършващите седмокласници са малко. Ще реализирате ли план-приема за следващата учебна година?

Констатацията е вярна и тревожна. За 20 години броят на децата във всеки набор е намалял наполовина. През 1992 год. броят на децата от даден набор в областта беше около 2000 деца. Днес те са около 1000. И за тези 1000 деца има утвърден прием от 700 деца в гимназиите. Резултатите от приемните изпити на тези 1000 деца вече са ясни. Е, на нас, директорите на гимназии, ни се иска всичките 1000 деца да са издържали успешно изпитите, но не бива да смесваме желаното с действителността. Но на въпроса ви: като знам броя на успешно издържалите, съм леко притеснен, но пък си мисля, че това са точно кандидатите за нашата гимназия. Да, ние вероятно ще го направим, но какво се случва с цялата инфраструктура от гимназии в областта? Бавна, мъчителна и според мен оздравителна трансформация, при която местата, където кипи безсмислен труд, ще стават все по-малко. А може и да не съм прав.


Галина МАРИНОВА