Търсене

Кметът на Студенец все го няма, заверяват документи в хранителния магазин
22 June 2011

Ако една домакиня се преценява по подредбата на къщата, то това как си гледа работата кметът на Студенец можеш да разбереш още по табелата на службата му. За да се сетиш в каква институция влизаш, ти трябва много фантазия. Защото от името на селото се виждат средните четири букви „УДЕН“, думата „кметство“ се е скрила под огънатите от слънцето краища на плексигласа, единствената подсказка е поизбледнелият вече герб на България.



22_06_2011_studenec1.jpg22_06_2011_studenec.jpgПо състоянието на табелата може да се съди, че в този вид е вече поне два от трите мандата на кмета Ахмед Хасан.

През по-голямата част от времето обаче, селския първенец никакъв го няма, твърдят жители на Студенец. Секретарят на кметството пък си прекарвал делниците в близкото барче.

Че най-важната институция на Студенец наподобява изоставена и необитаема сграда дори в работен ден, екипът ни се увери с очите си. В петък от 10.00 до 12.00 часа кметството остана пусто като гробница. Малко преди да отпътуваме, секретарят се появи, но не на работното си място, а в барчето. Кметът пък изобщо не бил идвал от дни, този път май бил в Македония.

Работата на Ахмед Хасан се състои в това да получава заплата, половината му работа я върша аз, разказа пред екипа ни Бейхан Сабри. Той държи хранителен магазин, който е точно до входа на сградата, в която се помещават кметството и т.нар. пощенска станция. Тъкмо заради географията на търговския обект, Бейхан се е превърнал в нещо като неформален кмет на Студенец. В магазина му куриери на мобилни оператори и спедиторски фирми оставят пратките си, пак там хората идват да си заверяват и командировъчните листи.

Представете си колко време кметът и секретарят стоят в службата си, след като месечното им потребление на ток е между 1 и 5 kW. Работя към Енергото, затова зная, обясни Бейхан.

Чудесен щрих на положението придава гледката на входа на кметството – точно до вратата са подпрени две демонтирани кошчета за смет и метли от клони, на фона на напукана мазилка и запаси от твърдо гориво за зимата. Стълбищата са целите в паяжини, а 99% от стаите на етажа на кмета изглеждат като след бомбардировка. Вратите им са вързани с кабели, прозорците зеят, а вътре не се поддържат елементарен ред и хигиена.

22_06_2011_sabri.jpgКаквото вътре, такова и вън. Селото е тревясало и тъне в боклуци, дори поляната с катерушките и люлките не прави изключение. Там хартии, празни пластмасови чаши и какви ли не отпадъци се подават изпод избуялата зеленина, а децата газят върху тях. По временната заетост имало назначени петима души, редовно си вършели работата тези, които отговарят за озеленяването. И ние ги сварихме в градинката пред кметството. Половин час след идването ни, техен колега се яви с една косачка и попита ние ли сме проверката. Явно това, че сме от вестника му подейства още по-респектиращо, защото минути по-късно го открихме да коси място, което Бейхан ни предложи да снимаме. Работникът беше от лявата страна на мостчето, по което се излиза от Студенец на главния път.

До този момент за шофьорите тук нямаше никаква видимост. Да не говорим, че от дупки едва се минава по него, разказа ни Бейхан.

На тръгване огледахме и гробищата на селото – мюсюлманските и християнските. Паметниците на покойниците видяхме трудно от тревата, но пък лесно си завъдихме бълхи. Така приключи за нас филмът за безхаберието на властта в Студенец. За жителите на селото прожекцията е ежедневна. Дали ще гледат друг филм и други актьори зависи само от тях. Защото идват избори.

 

Мила КЮЛЮМОВА