Търсене

Начало Форум
Екип7
Добре дошли, Гост
Моля влезте или се регистрирайте.    Забравена парола?
ВЧЕРАШНО (за ``СИНИГЕРИТЕ``) (1 разглежда(т)) (1) Гости
Отиди най-отдолу Отговори Любими: 0
ТЕМА: ВЧЕРАШНО (за ``СИНИГЕРИТЕ``)
#5649
jovi4 ()
Изключен Вижте профила на потребителя
Пол: Мъж Място: ПЛОВДИВ Рожденна дата: 1953-10-29
ВЧЕРАШНО (за ``СИНИГЕРИТЕ``) Преди 4 години, 8 месеца  
(паднал радиатор, кочани от пуклива царевица, капак от голяма тенджера...)
----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Телата Илко, Младен и Йовчо (Явор, бог да го прости!), ОСНОВА-тели
на старото тяло, група "Синигерите" към Профсъюзния дом, а след това
и в Младежки дом Разград, решиха съвсем спонтанно да се се видят
и замъглят очи от спомени за "онова време".
Рибката беше сякаш уловена за тях, а бирата - напълнена по същата причина.
Достолепието в очите им подкрепяше мнението, че времето не се шегува,
вмъквайки в погледа на човек твърдост и достойнство бавно - методично след едни години...
От дума на дума се извадиха старите китари, чистак нови тогава, разни клавишни: йоники, Ге-Де-еРски "Матадор" с батерийно захранване, на когото първо му се настройвали тоновете с отверки ръчкани в осцилаторите му,
след което по него пък настройвали китарите!
Всички, с изключение на бат` Йович, който придойде от Гимназията, учеха в Механото и в началото репетираха в Профсъюзния дом. Въпросният бат` Йович гледаше през прозореца от улицата и попиваше китарните акорди щото беше гладен за информация, а в Гимназията имаше опит за създаване на група,
който той определя като пародия. Всъщност "групата" свирила "забава"
само един път, като най - силния инструмент бил един акордеон!
Ако сега реши да направи подобна забава, музикантите ще бъдат изхвърлени
от дансингуващите през левия прозорец на помещението барабар с акордеониста. Забавно, нали?
Новината за новопоявилият се китарист от Гимназията се разнася като дъх на чесън в киносалон. Един ден той е поканен от Илко (ударнистът) да дойде на прослушване. С Илича са от едно маале и може би той е в основата на професионалната информация за таланта му.
На малката сцена в Профсъюзния дом всичко е готово за изпита.
Вълнението на бат` Йович е подсилено от строгите очила на Младен
(соло китарист и ръководител). С Яшката също се познава от онази спомената злополучна група от Гимназията, където той донесъл отнякъде една трапецовидна тонколона, на която само името било "тонколона".
Такава "колона" никой никога после не бил виждал, ма, изобщо!
Опитът добит от криминалните действия, споменати по - горе ,
а именно, гледане и записване на гами през прозореца го беше подготвил за подобен тест. За настройването на китарата изобщо не говорим - той бе първият решен въпрос!
Две неща много натежаха:
- "Къщата на изгряващото слънце" чиито гами бат` Йович беше извадил собственоръчно, нещо, с което се гордее и досега;
- "Хей, Джо" на Джими Хендрикс.
С издържания успешно изпит той почувства ръка на рамото си от едно общество, което е гледал само през прозореца!

***
Първото му официално участие като нов член на групата е в големия салон
на ДНА-то в късния следобед. Там щяха да бъдат и неговите съученици от Гимназията. Наблизо имаше стара къща, в която се намираше радиоклуба, "благодарение" на което в уредбата се чуваха точки и тирета, демек, Морзовата азбука. Еле, по това време те не явно не работеха. Но този гаф бе нищо в сравнение с другия.
Час преди започване на дебютното участие, тежкия чугунен радиатор
в кухнята на бат` Йовичовия апартамент започва да капе.
Не е време за парно и той е учуден какво се случва.
Отива да провери, пипва тук-там и... радиаторът се откъсва от местостянката си
падайки върху крака му. От освободените тръби бликва вода...
"Само това липсва!", тушира той болката в крака, който се и подува.
Може да е използвал и други думи, но той няма спомен за това.
Бликащата вода го "закъснява" за първото му музикантско участие!
Външният звънец заварва положението:
две ръце затискащи тръбите, мъчещи се да спрат водата, докато му хрумне нещо. Той знае защо се звъни, закъснял е, другите от групата са изнервени от неговата неточност....
- Влизай, влизай, бе! - вика той на звънящия отвън.
Илича си спомня, че чул викове и си помислил, че те с брат си нещо се боричкат! Влизайки, той заварва бат` Йович в описаното по - горе състояние на безпомощност. Докато влиза обаче, първият се сеща, че баща му обича да прави пуканки и в шкафа зад него има кочани пуклива царевица. Той и досега е горд
с решението си да ги използва като тапи! Виждал ги е като запушалки за дамаджани на село. Тапите са сложени, оставен е "наблюдател" да следи ситуацията и бат` Йович цъфва на сцената с две различни обувки щото единият крак е великденски козунак без пълнеж.
Дълго се говореше, че по намръщен китарист от него не е виждан на разградска сцена... (Нещо като китариста от "Оркестър без име", чиято роля изиграва Филип Трифонов). Само да добавя, че той е известен "веждоносец", което подсилвало ефекта "намръщеност"!

***
Някъде към края на срещата, в която спомените се пенеха повече от "пиринското", Илко разказа случка от по-късно време, когато имаше една сформирана бойна сватбарска група, филиал на основната рокаджийска група - той, Цоньо Ръченицата, Любо Обела (бог да го прости!) ... Сватбата е в Богданци.
Те отиват да свирят и слизайки от колите, Илко, като майстор - ударнист
установява, че чинелите ги няма! Сега, да се разберем: барабани без чинели не вървят.
Нещо като булка без воал, младоженец без булка, пари без воден знак и т.н.
Но, който познава Илича, трябва да знае, че е роден откривател!
Миризмата на пържени кюфтета образува идея в главата му.
Отиват при готвачките и оглеждат кюфтяния район.
Да се пуснеш с чадър вместо с парашут... е кофти решение.
Но двете големи тенджери оформят идеята, че капаците им може да се използват за чинел!! Зеленият, от по - традиционната тенджера, е отхвърлен като вариант защото алпака-то звънтяло по - автентично!
И така, цялата сватба!
Единственият проблем бил, че кюфтетата от тенджерата без капак изстинали
докато ги сервират...
***
Срещата на "дъртите синигери" приключи.
Бат` Йович пусна динамото на новия си велосипед и фарчето освети неговия път, оставяйки другите двама да си вървят по техните...

***
Истории много. Всеки има истории.
Аз даже понякога се питам дали наистина съм свирил...
----------------------------------------------------------------
ЙК.

 
Записано в лога Записано в лога  
 
Последна редакция: 2015/07/22 12:47 от jovi4.
 
Човек вижда толкова, колкото знае. (Гьоте)
  Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
Отиди най-отгоре Отговори