Търсене

Начало Форум
Екип7
Добре дошли, Гост
Моля влезте или се регистрирайте.    Забравена парола?
ДА ГОВОРЯ ЗА БЛУС НЕ МИ ОТИВА (1 разглежда(т)) (1) Гости
Отиди най-отдолу Отговори Любими: 0
ТЕМА: ДА ГОВОРЯ ЗА БЛУС НЕ МИ ОТИВА
#5776
jovi4 ()
Изключен Вижте профила на потребителя
Пол: Мъж Място: ПЛОВДИВ Рожденна дата: 1953-10-29
ДА ГОВОРЯ ЗА БЛУС НЕ МИ ОТИВА Преди 5 месеца, 1 седмица  
Да говоря за блус не ми отива.
Да гледам как се свири блус – да.
Да гледам и слушам как приятели свирят блус – още повече!
Светльо ми позвъни и ме покани да го сторя.
Той и брат му Петьо са синове на Даката и Мария, с които пък съм делил сцена в групата на Младежкия дом в Разград. Даката свиреше на бас китара, а Мария беше вокалистка. Приемането ми в тази група за онова време беше събитие за мен, едно стъпало нагоре, каквото и да означава сега. Това, което представлява шоуто на Слави го имаше в Разград – артисти, танцьори, музиканти… Всяко „отделение” се ръководеше от стабилни ръководители, работеше се яката. Цялата тази мешавица стана „представителен” състав – критерий за ниво на самодейни изпълнители в България. Къде ли не сме ходили на представления! Благодарение на видимия ни труд се отделиха валутни средства, с които закупихме съвсем нова „западна” апаратура, която шашваше гастрольорите от София с наличието си. Тук трябва да спомена името на Илича (Илко Костов - нашият барабанист до края), който е роден с търговски нюх. Неговото участие в екипа по договарянето, закупуването и доставянето на въпросната техника и сега си е за завиждане. След години отвори и първия музикален магазин в малък Разград. Беше представител на Dinacord, а после и синът му Косьо работеше в магазина в София на „Петте кьошета”. Косьо също е барабанист и доставя удоволствие на българи и чужденци с групата, в която свири.
Петьо и Светльо са клавиристи. Те гравитираха около нас по – големите, попиваха това, което свирехме. Петьо споделя, че ни е гледал от прозореца на „Решетката”, казвайки, че не е намирал кураж да влезе при нас. А аз му отговорих, че съм „свирил” с него още отначалото. Мария и в бременността си беше на сцена! „Решетката” наистина си беше решетка, в която нашата апратура бе в постоянна готовност за репетиции. Много история е създадена и „затворена” в нея!
Младежкият дом в Разград безславно погина.
Биде продаден на частно лице и всичко отиде по дяволите!

* * *
Даката и Мария вече не са между живите. Приятелството ни се запази. До последният ден на всеки от тях поддържахме връзка. Даката ми беше и началник на товаро – разтоварната гара. Там изучих електричарския занаят, а той ми води в „класацията” от преки ръководители, които съм имал. Нямаше привилегии от негова страна към мен, независимо, че свирехме рамо до рамо на сцената! Освен другото баща ми беше кмет на Разград. Това бе много ценно защото не разглезваше. Бяхме мъжка група!
Петьо и Светльо обикалят света надлъж и шир. Свирят в различни групи и докато можеш да видиш единият по тениска върху камила, то другият, порядъчно навлечен, е заобиколен от пингвини! Аз също „пътувам” с тях в моята ФЕЙС страничка… Изпълнени с добронамереност, отръскали се от темите, които вълнуват нас, тук в България, при първа възможност се виждаме на по кафе и раздумка. Съобщението и личната покана от Светльо беше за такава раздумка. Само че, вътре имаше кодирана информация – да се видим, да посвирим…, спомена се нещо и за печено агне… Мястото, където щеше да се случи това също е знаменателно. Шефът на заведението, Васко Симеонов, е другият китарист на спомената от мен група. Той, Даката и Мария са още от сформирането й. „Стъклените звънчета”…. какво по – подходящо име на група, която се създава в завод за стъкло и порцелан ! Няма друго заведение като Васковото, където да се слуша „нашата” музика. По негово желание доста от дисковете съм му ги записвал аз. Фамилното място представлява един неголям оазис – градина с асма и закрито помещение с камина. През лятото е голям кеф да отпочиваш под лозницата!
Приближавайки го, още отвън се чуваше как Род Стюарт се раздава „евъргрийно” в едно пространство, което в следващите часове щеше да образува незабравим спомен у всеки поканен. А те се оказаха доста, та се наложи да разместваме маси и столове. Началото на спомена у мен положи братската мъжка прегръдка с двамата братя. По – силното от нея е да прегърнеш жена, а най – силната – да те прегърне дете! По едно време се забеляза раздвижване. Изникнаха две тонколони, клавир, барабани, китари и един Fender – разкошен лампов китарджийски усилвател. (В групата ни имахме такъв и си спомням, че като по – мобилен сме го използвали за озвучаване с микрофон на мероприятие на малка група хора). В малкото пространство, където намериха покой, трябва да имаш повече от желание да свириш. На „повечето” му викам „тръпка”! Надошлите музиканти бяха колеги на братята от различните групи, в които свирят. Имаше от Шумен, Велико Търново, София… И всички, както разбрах после, бяха дошли без много уговорки, колегиално и приятелската. Мярнах и Миро Пича – местен зъболекар – блусар. Това, че го чух и с хармониката по - късно беше приятната изненада за мен. Понякога Мишо Беджев (друг самобитен разградски музикант) и Миро правят импровизирано свирене тук – там в града, но нали ви казах, че не съм блусар, демек, изтървал съм хармониката! А на такива изяви просто не може без друга знакова фигура – Тимурския! Допълваше интелигентните лица на вечерта. Той е от неизличимо „болните” блусари. Къде се е врял, какво е правил…. при него е хронично! И във ФЕЙС-а пише само с главни букви. Чешит!
Дойде време за това, което представлява и прави блусарското у подобна „сбирщина” от музиканти. Те имат вграден един чип, който им позволява първо да свирят, а след това да се запознаят. Колкото е по продължителна темата, толкова по – бавна е градацията и отцепването от действителността. Вътрешното преживяване задължително избива навън по различен начин: мърдане на устни, клатене напред – назад, стойки с инструмента… Абе, шаманска история! Интересното е, че то се предаде и на мен. Нямаше и как – аз гледах как свирят, как извличат звук, как той ти влиза венозно… Разбрах какво нещо е наркотика! Едно е да споделят къде свирят, да разглеждаш снимки, друго да ги видиш в действие. (Направих опит да ги снимам с едно обикновено апаратче). В България губим от липсата на едно предаване, в което такива незнайни (за голямата „гладна и жадна” за истинска музика аудитория) музиканти могат да представят таланта си. Васко Кръпката имаше подобна реализирана идея по телевизия СКАТ, в която се изявиха и други музиканти с разградски корен!
Та, направих си труда да запиша имената на момчетата от тази вечер.
За Петьо и Светльо вече споменах – клавиристи от класа! Специално бях поздравен от Светльо с изпълнението на песента на ТОТО - Georgy Porgy! Благодарско момчета! Щяло да има и CHICAGO, но човекът не дошъл….
Двама барабанисти – Виктор от Велико Търново и Пламен Георгиев – архитект от Шумен мааха палки. Всеки се радваше на другия, когато гледаше отстрани. По едно време видях и Илича с палките! Драго ми е да го виждам с тях. Изобщо не е загубил тръпката! Е, заслужи си ги двата лева, които оставих на чинела му…
М-р Боки, с едно класическо бомбе, „разтриваше” маркова китара. Беше много вътре в темброво отношение. Този стил просто си го проси!
Другият китарист, с чиито баща сме съученици, е познат с името Пламен Блусаря - музикантът с най – маркови китари в Разград. Някъде около 5-6, а може и повече. Той и Светльо са основния тандем в тяхната група.
Моят фаворит се оказа басистът – Джанер Каптан от Шумен с шеструненния си бас. Лекотата, с която свиреше и допълваше отделните изпълнения по едно време ме изпълни със самочувствието, че това е фасулска работа и просто трябва да бъда поканен да го заместя докато си пийне нещо на масата. Едно излизане на чист въздух ми прочисти съзнанието и остави само уважението към труда на този музикант, който на всичкото отгоре бил и строителен предприемач! Хвала на такива строителни предприемачи!
Чувствителната ми натура по едно време възприе случващото се като сън.
В Разград такова импровизирано събитие не е ставало от години или поне аз не съм присъствал на такова. Последното, което си спомням беше организирания от Светльо и Пламен Блусаря концерт в Стария театър за съгражданите им. Той беше в началото на сформирането на групата им. Оттогава доста вълни се разбиха о брега, доста вода изтече по Бели Лом…
Не мога да не отбележа и появата на Мишел, дъщерята на Петьо и Жарина.
(Жар също е изпълнител от класа). Мишел…. В това младо девойче джазът е намерил благодатна почва!
Накрая ще спомена и Ванката Христов. Негови бяха активните тонколони.
Той има сериозен бизнес свързан с озвучаване, прожектиране на филми в салона на Стария театър, т.н. кетъринг и какво ли не още. Той казва, че аз съм му помогнал да навлезе в тоя бизнес. Може и да е така. Групата им свиреше „метъл”, бяха млади, правехме записи на техни песни, експериментирахме в Младежкия дом. Със сигурност знам, че ме уважава и го имам за един от приятелите си, независимо от разностранното му приемане като личност от други хора. Той е един от организаторите на известната „РОК ФИЕСТА” в Разград. Тя се провеждаше няколко години поред и беше място, където групи от цяла България намираха поле да изявят възможностите си. Още си спомням стотиците аудио касети с демозаписи!
Няма да пиша повече. Васко и Марито (жена му) се бяха потрудили да задоволят всичките ни вкусови рецептори – агнешкото, домашната ракия, салатите, биричката… Васко почти всяка година печели награда в местното мерене на сили в производството на домашна ракия! Със сигурност е имало проблеми със съня в околните жилища. Няма начин. Това не се разбра.
Ванката по едно време каза:
- Ако искате да не ви напитят полицаите, свирете им Химна!
Петьо беше седнал до мен в едно превъзходно настроение от всичко, което вижда. Какво ли не си спомнихме!
То това беше и една от целите на събирането. По едно време му казах думите, с които започнах писанието си:
- Пети, не съм по блуса, но като го гледам и слушам на живо ми „влиза”…
- И аз не съм по лайното, но като го настъпя знаеш ли как мирише! – отвърна той. Образ безподобен!
-------------------
Йовича
16.10.2016
гр. Разград


П.П.
Споделих го тук за приятелите ми, които нямат регистрация във FACEBOOK!
 
Записано в лога Записано в лога  
 
Последна редакция: 2016/10/16 21:03 от jovi4.
 
Човек вижда толкова, колкото знае. (Гьоте)
  Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
Отиди най-отгоре Отговори