Търсене

Начало Форум
Екип7
Добре дошли, Гост
Моля влезте или се регистрирайте.    Забравена парола?
ОБРАЗИ ОТ РАЗГРАД (1 разглежда(т)) (1) Гости
Отиди най-отдолу Отговори Любими: 0
ТЕМА: ОБРАЗИ ОТ РАЗГРАД
#5668
jovi4 ()
Изключен Вижте профила на потребителя
Пол: Мъж Място: ПЛОВДИВ Рожденна дата: 1953-10-29
ОБРАЗИ ОТ РАЗГРАД Преди 4 години, 3 месеца  
АЛЕКО ДУНДИЧ
----------------------------

Хубавото на учителската професия бе, че ако имаш следобяд часове, можеш сутрин да поспиш до късно, но не винаги става така.
Понеделник е, и в просъница чувам, че се чука на вратата,
поглеждам си часовника, седем часа.
Помислих, че е някой от родителите ми, и провлачено казвам едно апатично “дааа”.
Вратата се отваря и кой мислите – срещу мен широко ухиленото лице на небезизвестният, колоритен Алеко Дундич. Леко се надигам от леглото и чувам бодра декламация на един дъх:
“Ставай, синко, целият трудов, български народ е запретнал ръкави да строи развито социалистическо общество, а ти още спиш!” Хем ме е яд, че ме буди толкова рано , хем ме е смях на думите му. Демонстративно гледам часовника си и му казвам:
“Алеко, къде си тръгнал посред нощите?” , но той невъзмутимо ми отговаря: “Ставай, синко, да правим сделка, че както тръгне седмицата, така отива” и самопоканил се вече, започва да шари с поглед върху библиотеката ми. “Имал си книгата “Великите пълководци”* от княз Голицин", продължава той.

* [Голыцин Николай Сергеевич, Великiе полководцы исторiu (в 2 частях), Часть первая. (Александр Велuкuй – Анибал – Юлий Цезарь),
Часть вторая (Густав – Адольф- Тюренн – Принц Евгенuй Савойскux),
С. Петербургъ, 1875, бел. на редактора]

И както говори, изведнъж я намира и измъква от един рафт.
Аз реагирам и му казвам троснато:
“Алеко, остави моля те, книгата, книги не продавам”, но глас в пустиня. Сяда на фотьойла и изважда от прословутата си чанта (никога не ходеше без нея) една пачка банкноти от по десет лева , скъсва демонстративно бандерола и ми отброява сто лева. Аз обаче отстоявам своето, че книги не продавам,и тогава той изважда от джоба си шепа рубинчета, които ги внасяха нелегално от Турция,
и добавя: “Ето ти и едно рубинче, да свалиш някоя готина мацка”.
В интерес на истината думите, които изрече, бяха по различни,
но смисълът е един и същи. Моята позиция обаче продължава да е непоколебима и тогава той добавя: “Ето ти и още едно рубинче за още една мацка. Чао, синко!”, са последните негови думи и тръгва към вратата.
Всъщност, самата книга от научна гледнаточка не представляваше някакъв интерес, но като антикварна сигурно имаше стойност, която само Алеко можеше да знае. По този начин и аз влязох в бизнес делата на Алеко Дундич.
Самият него го познавам от едно барче “Хюстън”, в Дома на техниката. Това стана през 1970 година, тъкмо се бях уволнил от школата за запасни офицери. Влиза някакъв посетител и барманът отдалече се провиква: “Добре дошъл, кога излезе”.
Барман тогава беше Тодор Президента, личен приятел на Петър Младенов, който малко по – късно стана министър на външните работи,
а след отстраняването на Тодор Живков и президент на България.
Отварям една скоба, Тодор Президента просъществува като барман само няколко месеца, тъй като всичко караше на самообслужване, сам си наливаш питието, сам си плащаш и вземаш рестото, а нали знаете колко “честни” българи има. Някой се провиква през масите: “Алеко, има ли в затвора телевизия?”, а той отговаря: “Седем човека бяхме в България, които не се поддавахме на комунистическа пропаганда и не гледахме телевизия”.
Слушах и гледах стреснато кой ли е този смелчага, и тогава разбрах,
че това е Алеко Дундич, за когото се носеха какви ли не легенди.
Излизането му от затвора е било едно от поредните, като често е попадал там, само че този път е било по политически причини.......

.......... Сладките приказки привършват и се питаме утре какво ще правим, а Дундич се обръща към мен и казва: “Вземи си, синко, хиляда лева и ела вкъщи, все ще ти хареса нещо от моя гардероб”.
Между другото, Алеко говореше перфектно немски език и ако успееше
да се измъкне някак си от опеката на милицията, ходеше по морето,
където успяваше да се сдобие с куп маркови дрехи, които продаваше.
Никога не е работил и нямаше нито един ден трудов стаж, а в съда,
като го питат от какво живее отговаря – от разликата между купеното и продаденото и че, държейки западна вещ в ръцете си, се намира в апогея на умилението си.
Беше колорит, няма що! Но и парекселанс* дребен (среден) мошеник.

* парекселанс - фр. предимно, най-вече, в пълния смисъл на думата.

%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%

ХРИСТО ДОМАТА или МАКЕДОНСКИ

* * * След малко при нас на масата се присламчва и друг образ – Христо Домата или Македонски, сценичен работник в театъра (сега е в старческия дом Разград).Викаха му така, защото е бил състезател по колоездене и по време на една обиколка на окръга се получава информация, че се движи в челото на колоната и очакват от него победа. Обаче на финала го няма, не само сред челниците, но изобко не се и появява. Организаторите на обиколката, а най вече неговите треньори започват да се притесняват да не му се е случило нещо неприятно или да му е прилошало и тръгват да го търсят по обратния път.
По едно време какво да видят – до една зеленчукова градина подпряно колелото на Христо, а вътре в градината той спокойно си пълни една торба с домати.
Самият кандидат шампион се оправдава с това, че ако спечели, ще получи една глупава грамота, а такова хубаво домати къде ще намери. Може би е бил прав човекът? Веднъж при гостуването на театъра в някакво село се разболял артистът, който изпълнявал ролята на Македонски от “Хъшове” на Иван Вазов.
Тогава един от шефовете на театъра се обръща къмХристо и му нарежда – ти ще си Македонски. Той се съгласил, къде ще ходи, но при едно условие – да няма реплики, за да не обърка нещо. И така Македонски си изиграва ролята с мимики и жестове.
Христо Домата или Македонски много обичаше да използва думата “глупак”. Нямаше изречение, в което поне веднъж да не спомене тази дума. След като вече сме на еднамаса и водим “високоинтелектуален” разговор относно дребни далавери, Христо ме пита какво съм завършил и след като научава, започна да ме гледа с почуда. “За какво ти е тази глупавата история”, започва той, “хвани една медицина , че като ти дойдат десет глупака, ей ти десет глупави лева”.
Честно казано, замислих се. Нелегално тогава някои лекари преглеждаха вкъщи срещу лев. * * *
-----------------------------------------

МАРГАРИТ МАЛЧЕВ
из книгата му "Интервю"
* Издателство "Абагар", Велико Търново
* 2013
 
Записано в лога Записано в лога  
 
Човек вижда толкова, колкото знае. (Гьоте)
  Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
Отиди най-отгоре Отговори