Търсене

Начало Форум
Екип7
Добре дошли, Гост
Моля влезте или се регистрирайте.    Забравена парола?
КАПАНСКИЯТ АНСАМБЪЛ - за началото... (1 разглежда(т)) (1) Гости
Отиди най-отдолу Отговори Любими: 0
ТЕМА: КАПАНСКИЯТ АНСАМБЪЛ - за началото...
#5675
jovi4 ()
Изключен Вижте профила на потребителя
Пол: Мъж Място: ПЛОВДИВ Рожденна дата: 1953-10-29
КАПАНСКИЯТ АНСАМБЪЛ - за началото... Преди 4 години, 8 месеца  
Никой не ме е карал да го правя. Даже може и да ми се скарат.
Собственоръчно съм го преписал с единствената цел да се знае откъде, как и защо... За да не стане така други хора да “обогатят” биографиите си с излишества.
А хронологията си струва защото спомените са още живи.
Г-жа Петранка Дацкова заслужава това!

--------
ЙК.

* * * * * * * * * * * * *

Два пъти успявах да остоя позицията си. Но в началото на февруари 1966 г.,
вече студентка - задочничка четвърта година в Софийския университет “Свети Климент Охридски” – специалност “руска филология”, бях задължена да приема назначението си за Директор на първия в Разград, тогава още недостроен,
Профсъюзен дом на културата.
........ За да имам по – добра представа за новата сиработа, посетих изградените
преди години домове на културата в Търговище, Шумен, Русе и Варна.
Задължена съм на колегата от Търговище Драган Койчев, чийто съвет се оказа много полезен: ако искам Домът да има свое лице, трябва към него да бъде изградена голяма и трайна художествена формация с различна от колективите в страната физиономия.
Сега мога да добавя – благодарение на този съвет името на Дома остана
в културната история на Разград и след ликвидирането му. Защото към него
бе създаден, набра сили и получи първите си успехи Капанският ансамбъл за песни и танци.
Първо се посъветвах с Васил Петров Чалгаджиев, гл. специалист към отдел “Култура”..... Мнението му беше, че това е не само възможно, но и необходимо – имаме интересен, богат, и неразработен капански фолклор. И допълни, че винаги може да разчитам на неговата помощ. Така, след съветите на Драган Койчев и Васил Чалгаджиев, се откри нов раздел в моята колекция от добри хора, който непрекъснато се увеличаваше.
Към тях ще добавя и името на Емил Бобчев.
Бюрото на Окръжния съвет на Българските профсъюзи прие предложението ми за създаване на ансамбъл за народни песни и танци, независимо от несъгласието на някои фактори в ръководството на културата в града.
След като оборих аргументите им, те използваха довода, че съм работила
не в културата, а в железниците и нямам необходимите знания и практика.
Не посочвам имената на противниците на предложението ми.
Нали така обещах в началото на този раздел.
Упоритостта и вярата ми, че това е първата ни и най – важна задача,
с която веднага трябва да започнем, надделяха. Получихме необходимото съгласие, но при условие в състава да бъдат включвани само нови,
неучастващи в други художествени колективи хора.
Първите месеци в Дома работихме само с двете чистачки и домакинката
Пенка Иванова, впоследствие дългогодишна солистка на ансамбъла.
Не след дълго беше назначена културно – масовичката Стефка Иванова.
Новата чистачка Станка, също беше добра певица, но семейни причини
я принудиха да напусне. Съпругът на другата чистачка – кака Стоянка се включи
в състава като кавалджия.
И започнаха “митарствата” по трудовите колективи в заводите, фабриките
и учрежденията на града, които тогава бяха не само много, но и с големи възможности. Разбира се, сама не бих могла да се справя. Но до мен, по – точно пред мен, за да ме води, насочва и подкрепя, беше един толкова всеотдаен и отговорен, колкото тих и скромен човек – завеждащият културно – масовия отдел в профсъюзите Иван Стоянов. Той ме запознаваше с ръководствата на предприятията, помагаше ми при срещите с посочените ни талантливи хора. Уговаряхме ги. Споделяхме с тях вижданията си за бъдещето на Ансамбъла.
Първото ни удачно попадение при тия ходения беше бъдещата дългогодишна солистка на състава Ганка Цакова. И двамата й сина – Николай и Павлин, възпитаници на създадената тогава към Дома Детска музикална школа по народни инструменти, продължават и досега да свирят във вече професионалния оркестър на състава.
Скоро дойде и моята съученичка от прогимназията Невянка Николова – също солистка на състава. Основното ядро от хора в началото съставляваха служителите на ОС на БПС, притежаващи необходимите гласови данни.
Някои от тях останаха в състава дълго и вече не по задължение.
Постепенно мечтата ни за бъдещия художествен колектив увлече и други ръководни хора. Без тяхната помощ не бихме могли за такъв кратък срок
от нищото да създадем ансамбъл, който малко повече от две години след основаването си се яви на VІ Републикански фестивал на художествената самодейност и беше удостоен с два сребърни медала. А през 1969 г.,
в Деня на Разградски окръг, на учредената в София “Сцена на окръзите”,
изнесе свой самостоятелен концерт. При това художествените ни ръководители не бяха щатни, имаха си други служебни задължения, които разбира се бяха
на първо място, а при нас работеха на хонорар. “Възнаграждението”
на участниците, включително оркестрантите и солистките, се изчерпваше
с аплодисментите на публиката.
Мисля за изключително важно да не се забравят или премълчават имената
на първите художествени ръководители, които поставиха здравия фундамент
на състава “на голо поле”, както казва народът. Тези имена трябва да влязат
в историята на Капанския ансамбъл, докато са все още живи много участници, създатели на тази история. Лошото е, че е допуснато да бъде унищожен архива на Ансамбъла и заличена паметта за неговото трудно и успешно начало.
Името “Капански” предложи тогавашният Председател на Окръжния съвет за култура Кирил Данев, имайки предвид задачата за издирването и реализирането на местния капански фолклор. Така кръстник стана капанецът от с. Ушинци Кирил Данев.
Председател на Управителния съвет съвет на Профсъюзния дом от първите крачки на дейността му беше Лиляна Пчеларова, тогава журналист във вестника. Тя беше капанка и изпълняваше своите задължения с отговорност и желание.
Без нейния подпис в протоколната книга, без нейното съгласие,
нашите намерения и решения не можеха да влязат в сила.
Незаменим консултант в творческите и управленческите въпроси и твърд защитник на нашите позиции беше главният специалист в управление “Култура” при Окръжен народен съвет Разград Васил Чалгаджиев, също член на Управителния съвет на Дома.
Скоро се промени първоначалното отрицателно отношение на някои специалисти от отдел “Култура” към уверено прохождащия състав.
А нима би могъл да съществува оркестърът към ансамбъла, болшинството участници в който работеха в МВР и Противопожарната служба,
ако с осигуряване на редовното им присъствие на репетициите и концертите, регулиране на смените им и още много неща, не се беше заел лично Началникът на ДУ на МВР, полковник Иван Ангелов. Бях получила разрешението му
при необходимост да му докладвам и предлагам съответни мерки.
Неговото име не може да отсъства от историята на колектива.
Той е заел трайно своето място и в моята колекция за добри хора.
Първите художествени ръководители на Ансамбъла, разбира се хонорувани,
са назначени от Бюрото на ОС на БПС на 18 март 1966 г.:
Райчо Василев на хора и оркестъра, а Георги Стефанов – на танцовия състав.
Всички конкретни данни съм взела от архива на Окръжния съвет на БПС
в Държавен архив – Разград и не може да има грешка.
Едва ли бихме намерили по – подходящ музикален ръководител
от Райчо Василев. Освен музикант, той беше и масовик., сърдечен и добър човек. Умееше да увлича хората, да печели доверието и симпатиите им.
Беше безгранично търпелив. Към него ме насочи кавалджията Станчо Филипов, за което и за още много неща съм му безкрайно благодарна.
Георги Стефанов още през февруари събра първите танцьори, основната част
от които бяха от Завода за стъкло и порцелан и започна работа.
Чудя се на куража се, който ме заведе при н. а. Филип Кутев,
ръководител на първия български фолклорен ансамбъл,
създаден на 01.05.1951 г., сега Национален фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”.
Професор Кутев ме прие веднага, както се бяхме договорили по телефона.
Името на нашия диригент Райчо Василев му беше известно като на един
от най – добрите познавачи на турската народна музика у нас – беше музикален ръководител на Естрадния състав за турското население още от създаването му.
Но Райчо Василев беше известен и като създател и диригент на български музикални колективи. Когато разбра, че именно той ще води нашия състав,
Филип Кутев се усмихна одобрително и шеговито каза: “О, най – големият български диригент!”, имайки предвид едрата му фигура. На молбата да поеме шефство над нашия ансамбъл Филип Кутев много деликатно ми отказа, поради голямата си ангажираност. И веднага допълни, че ще говори лично, но и аз да се свържа с ръководителя на Добруджанския ансамбъл от гр. Толбухин – Петър Крумов, доказал своя висок професионализъм и като диригент, и като омпозитор. При това наш съсед и човек с висока етика. Така и постъпих.
Скоро се убедих, че Петър Крумов е изключително отзивчив и чувство
за отговорност човек. Благодарение и на неговата помощ само за две години съществуване нашият състав получи два сребърни медала и стана лауреат
на Републиканския фестивал на художествената самодейност. По негова препоръка още през 1966 г. проф. Николай Кауфман разработи първите две капански песни, влезли трайно в репертоара на ансамбъла:
“Каля има пъстри поли” и “Писнал ми беше сив сокол”.
От 26.10.1966 г. макар и все още хоноруван, ръководител на танцовия състав стана Кънчо Върбанов. Младеж с високи изисквания и възможности.
С неговото идване съставът се подмлади. Издигна се художественото ниво
на изпълненията му. В колектива се включиха и неговите танцьори от бившия
му състав в Дома на народната армия – медицински сестри и вече очакващи уволнение си от казармата войничета.
За тяхното осигуряване на репетициите и концертите също беше необходима помощ. Получавахме я винаги, благодарение на полковниците Господинов
и Евтимов.
Не бива да се забравят имената и да останат извън историята на Ансамбъла
и тези отзивчиви и отговорни хора. Също и на режисьора Людмил Гочев, направил първата раздвижена постановка на целия състав. Сега товае прието във всички ансамбли, но ние бяхме първите.
Както и очаквах, не мина без “суровата” критика на същите културни капацитети”, противници на създаването на състава ни.
........
Нашата общественост е в дълг пред първите трима ръководители, пионери
в създаването на Капанския ансамбъл – Райчо Василев, Георги Стефанов
и Кънчо Върбанов, пред солистите на състава и неговите помагачи.
Иначе и техните имена ще бъдат забравени, както вече стана с този,
който предложи идеята, воюва за нейното реализиране и създаде организационно Ансамбъла.
Определен дял в работата на танцовия състав има и Стефан Иванов Стефанов,
когото през 1969 г. назначихме за счетоводител на Профсъюзния дом.
Работата си на счетоводител Стефко изпълняваше безупречно, но тя не можеше
да удовлетвори неговите творчески интереси и възможности.
Желанието му беше да се отдаде изцяло на танцовото изкуство.
Така стана след като през 1973 г. Стефко създаде и ръководи непрекъснато и досега известния и извън пределите на страната детски танцов ансамбъл “Лудогорче”.
Благодарност дължим и на капанците в окръга.
За костюмите – на Димитър Девнелийски, Цоню Цонев,
Ганчо Йорданов, по – късно и на проф. Иван Коев от с. Топчии.
Китките за костюмите направи съпругата на кавалджията Станчо Филипов – Къна. От Гецово получихме голяма част от репертоара. Най – вече от изключителния гъдулар Пуньо Бърнев Бабоолу чрез неговия последовател
Станчо Филипов. Голяма част от мелодиите и за оркестъра, и за танцовия състав донесе Йордан Минчев, също от Гецово, корепетитор на ансамбъла от 1969 г., помощник хореограф, когато е нужно танцьор, а вече много години – гъдулар и барабанист. Те двамата с Димитър Димитров, също от Гецово, вече пенсионер,
имат най – дългия “стаж” в Ансамбъла.
След дълги уговорки получих щатна бройка за диригент на състава.
Но напразно! Райчо Василев не можеше да напусне основната си работа.
Посочиха ми трима кандидати. Евстати Димчев отказа съвсем основателно,
защото беше специалист в школуваното пеене. Обеща да помага винаги
на състава, както и стана. Но никога не е ръководил оркестровия състав,
както писаха в някои юбилейни книжки хора, непознаващи историята
на Ансамбъла. Тази неистина, подобно на много други, продължава да се разпространява.
Ганчо Колев, моят добър и обичан учител от гимназията, имаше голямото желание да работи за израстването на колектива, но заради напредналата си възраст се заангажира само с ръководството на създадената дотогава Детска музикална школа по народни инструменти. Школата много скоро даде добри резултати.
Третият кандидат – Александър Христов ни отказа. Според неговите думи,
защото не може да работи със състав на такова ниско ниво. А този състав вече имаше сребърни медали от Републиканския фестивал на художествената самодейност!
При това без щатни ръководители и платени оркестранти и солистки.
През 1971 г. тяхното заплащане е “извоювано” и Сашо поема ръководството
на състава. А не след дълго Ансамбълът стана държавен.
По време на “Възродителния процес” и трите естрадни състава за турското население в Разград, Шумен и Кърджали бяха съкратени. Даде се възможност
на ръководствата на съответните окръзи сами да решават съдбата на съкратените бройки. В Разград тези бройки бяха предоставени на Капанския ансамбъл.
Необходимо беше формално писмено предложение от Окръжния комитет
на БКП, секретар по идеологията на който беше Юлия Пиринска.
Така, през 1986 г. се стигна до одържавяването на Ансамбъла.
Основната му задача беше променена и се заключаваше в изпълнението
вече на български и турски народни песни и танци. Издаден беше и специален сборник за български и турски народни песни. Повечето от тях записани
от Васвие Шабанова.
На един от първите му концерти беше изпълнен турския обичай “Хедрелез”.
След обществено - политическите промени през 1991 г. отново бе възстановено първоначалното име "Капански" на ансамбъла, което отговаряше
и на поставените при създаването му задачи.
-------------------------------------
автор – Петранка ДАЦКОВА – ЛУКАНЧЕВСКА

из нейната книга:
“Големият Дацков род – клонесто дърво в полето с жилави балкански корени” *2013

Издателски център на Русенския университет “Ангел Кънчев”
Русе *2013
 
Записано в лога Записано в лога  
 
Последна редакция: 2015/01/19 22:39 от jovi4.
 
Човек вижда толкова, колкото знае. (Гьоте)
  Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
Отиди най-отгоре Отговори