Търсене

Начало Форум
Екип7
Добре дошли, Гост
Моля влезте или се регистрирайте.    Забравена парола?
РОК ПОРОК (1 разглежда(т)) (1) Гости
Отиди най-отдолу Отговори Любими: 0
ТЕМА: РОК ПОРОК
#5724
jovi4 ()
Изключен Вижте профила на потребителя
Пол: Мъж Място: ПЛОВДИВ Рожденна дата: 1953-10-29
РОК ПОРОК Преди 2 години, 3 месеца  
*** В рокаджийските групи има една атмосфера, която се различава от друга подобна. Там да си без чувство за хумор е все едно всяка вечер
да заравяш леля си, а на сутринта да я изравяш! ***


Сещам се за това всеки път, когато с умиление си припомням стотици ситуации предизвикващи неистов бурен сплотяващ смях.
Може би не сте се замисляли, но в такова състояние на гръмогласност
човек не е на себе си, т. е. той не е в съзнание!
Кажете ми: колко пъти сте се сещали, че парите не ви стигат, когато сте се смели истински, или, че гащите ви са скъсани изотзад и това може да е причина другите да си набавят допълнителен истински смях! Ха-ха!
Ами въртейки и превивайки се от смях да сте правили неосъзнати стъпки във всички посоки и калната локва да се окаже последен пристан на доброто ви облекло и обувки?!
Истинският смях е бурен, отекващ, каращ прозорците да дрънчат, а мазилката
от тавана да се лющи...
Той е заразителен.
Заразен е само когато ползващият го е болен от грип!

* * *

Тук е мястото да кажа, че групарите са едни от най-истински смеещите се хора.
В програмираната лутаница по подреждане на апаратурата, в "опъването"
и включването на кабелите към нея от всички посоки се подхвърлят такива мъдрости, че струните на китарите се разстройват, кожите на барабаните омекват, а батериите на ефектите се изтощават защото.... и те се смеят! Ха-ха!
Съвсем нехайно, саксофонистът зает с подготовката на инструмента си ще подхвърли, че ритъм китаристът "таковал" нещо певицата.
Тук факта, че те са семейна двойка въобще губи своя смисъл!
Тази по-така шегичка удължава времето за подготовка на апаратурата
докато и последният на сцената напълни нормално белите си дробове с въздух.
В еуфорията бас китариста включва изхода на усилвателя си към неговия вход
вместо в тонколоната. Така той прави едно Perpetuum mobile, което кара другите умници да се почесват като "Тримата глупаци" на Доньо Донев.
Причината е открита, но понеже е нестандартна отнема неопределено време
и мястото на почесването вече е обилно зачервено!
За щастие от апаратурата не излиза т.н. "голям пламък" - спасена е!
Това негово действие остава в аналите на групата и нейните изследователи
често ще се връщат към този момент.

* * *
Апаратурата вече e готова за атаката наречена "абитуриентски бал".
Групата е подготвила авторска песен с името "На добрия учител".
Споменатият по-горе ритъм китарист ближе сухи устни - ще я пее той.
Песента е репетирана, прошнурована, абе, всичко е натопорчено - авторско.
Пред групата е директорката на Младежкия дом, която с вълнение очаква изненадата.
Мелодията е в стил "инглиш валс" - раз-дваа-три, раз -дваа-три...
Барабанистът вдига церемониално палките и...
Не може да се спре нещо, на което не му държат спирачките по нанадолнището!
Подаденият такт и навързването на другите музиканти е всичко друго, но не и "инглиш валс"! Всички се гледат като изтървани зайци и очакват Чудото да се случи.
И то се случва - никой не спира, напротив, в момента се прави съвсем нов аранжимент!
На ритъм китариста му е изсъхнал вече и мозъка, а езика му - шкурка № 6...
Той е осъденият, но никой не го пита за последна дума, напротив,
другите свирят упорито интро, а началото на куплета приближава
със скороста на френски влак.
Последен опит текста да бъде адаптиран към новата вече мелодия.
Ритъм китаристът в просъница вижда нейде в пространството веселите
и безгрижни лица на абитуриентите. Колко му се иска в момента да е и той на тяхно място. Ще обещае да си поправи поведението, двойките, матурата...
Сълзи напират в очите му когато се сеща, че неговите родители го обичат,
а път той даже забрави преди да излезе да полее мушкатото на майка си
и да заключи входната врата.
Текстът връхлетя като самолет без колесник на писта.
Колегите музиканти, усърдно работили по новия аранжимент на песента,
вече му бяха простили фалшивите гами на предния бал.
За тях той бе икона, бе Исус!
Това, което последва, което чуха всички бе съвсем новата песен на групата.
Тя представляваше речитатив, който се мъчеше да намери пролука в мелодията.
Ритъм китаристът разбра, че на текста не му остава нищо друго,
освен да бъде издекламиран с чувство.
Той си припомни недалечните пионерски години и онова стихотворение
за Георги Димитров и... си повярва!
Не беше вече ритъм китарист, а добре ошлайфан рецитатор!
Струваше му се, че никога не е похващал китара.
Е, хубавите неща имат също своя край.
Краят на песента идваше, но на никой не му се искаше тя да свърши.
Директорката плачеше, а носната й кърпичка плачеше за смяна...
Тук е мястото на другата ми умност:

*** Когато не можеш да кажеш нищо в дадена ситуация
по-добре кажи нещо в подкрепа на това! ***

-----------------
ЙК.
 
Записано в лога Записано в лога  
 
Последна редакция: 2015/07/22 09:14 от jovi4.
 
Човек вижда толкова, колкото знае. (Гьоте)
  Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
Отиди най-отгоре Отговори