Търсене

Начало Форум
Екип7
Добре дошли, Гост
Моля влезте или се регистрирайте.    Забравена парола?
ВЪВ ВРЪЗКА С ДНЕШНОТО, БОЖЕСТВЕНОТО (1 разглежда(т)) (1) Гости
Отиди най-отдолу Отговори Любими: 0
ТЕМА: ВЪВ ВРЪЗКА С ДНЕШНОТО, БОЖЕСТВЕНОТО
#5750
jovi4 ()
Изключен Вижте профила на потребителя
Пол: Мъж Място: ПЛОВДИВ Рожденна дата: 1953-10-29
ВЪВ ВРЪЗКА С ДНЕШНОТО, БОЖЕСТВЕНОТО Преди 1 година(и), 9 месеца  
ТУРСКОТО КАФЕ

Баба Зехра отдавна бе прехвърлила осемдесетте. В дългия си живот бе видяла много неща и много превратности.
Случилото се със сънародниците й в края на осемдесет и четвърта и началото на осемдесет и пета година на двадесетия век отвътре я смущаваше, но никога външен израз не даваше. Повечето от времето й минаваше в четенето на молитви и кланянето на редовния намаз. Делничните дни минаваха в самота. Останалите членове на семейството бяха заети с работа и учение. Мъжът й отдавна се бе поминал. Останала бе да живее при най – малкия си син, Ахмед и снахата – Фатме, и с двете внучки.
Бяха минали две пълни години от ония януарски дни, запомнени от добруджанското население с невиждания акт
на режима по смяната на имената на турското население, живущо в мир по тези места.
Зимата навън върлуваше с все сила.
Вътре покрай печката се бяха събрали Фатме, учителката с двете си дъщерички. Дните бяха ваканционни.
Баба Зехра не се чувстваше добре през последните дни и се беше изтегнала на дивана във вътрешната стая на къщата.
Ахмед отсъстваше, когато на вратата се почука, и то силно.
След отварянето на вратата набързо няколко представители на милицията се намериха вътре, като старшията,
представяйки се, показваше на стопанката разрешителното за обиск.
За първи път се случваше със семейството им такова нещо. Затова може би Фатма леко трепереше.
Сърцето й отдавна бе сменило тона на ударите си.
Беше минало доста време, когато баба Зехра извика снаха си при нея. Милицията си вършеше работата.
Съвсем спокойна, със спокоен глас старата жена нареждаше на снаха си да поднесе кафе на гостите.
Фатме, след като чу думите на свекърва си – на лицето й се появи изведнъж израз на несъгласие.
И за първи път в живота им, недоволствайки, й повишаваше тон:
- Но мамо, как така да им поднеса кафе, та те не са ни гости!
Баба Зехра, изправила се вече до седнало положение, я прекъсна с острия си поглед и заповеднически тон:
- Дъще, всеки човек, прескочил прага ни, е гостенин. Ако днешните са послушалидявола, утре непременно ще послушат Бога и ще се покаят. Синове и дъщери сме на един и същи Господ под различни имена. Той никога не оставя правдата
да не тържествува. А сега иди и им направи по едно нашенско турско кафе. И не забравяй, вие сте млади,
аз може и да не видя деня, когато ще се сдобрите с комшиите ни. Живели сме заедно във вековете,
също ще заживеем и занапред.
Привършвайки приказките си, леко заемаше предишното си положение на дивана.
През туй време Фатме замислена слагаше джезвето на котлона,за да свари "поръчаните" кафета.
------------
Хабил Хабил Курт
от село Искра

из книгата му "Любов, мъка и раздяла"
(Случки, превърнали се в разкази)
Издателство и печатница "РИТТ" - гр. Силистра

Май, 2004 г.
----------------------------------
П.П. Книгата ми е подарена от автора й, когато с театъра гостувахме в селото му. Надписана е с думите:
"На Йовчо с най - добри пожелания! Винаги дръжте на своето!"
от автора
24.05.2004
с. Искра
 
Записано в лога Записано в лога  
 
Човек вижда толкова, колкото знае. (Гьоте)
  Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
Отиди най-отгоре Отговори