Георги Хаджев /това е творческият му псевдоним, а на по-възрастните разградчани е познат с истинското си име Георги Хаджипетков/ е роден през 1951 година. В Разград е живял до 1981 година, в града е завършил техникума „Шандор Петьофи“. Живее във Варна, където се е занимавал дълги години с бизнес – производство на енергийни машини и апарати.

От няколко десетилетия е изкушен от литературното творчество. Пише често за Разград – града на младостта му.

Уважаема редакция, искаме първо ние, двамата – майка и син, които стояхме 3 денонощия на улицата и под жаркото слънце, и след това в големия дъжд – буря, да Ви благодарим, че първи се озовахте при нас, за да разберете какво точно се е случило. И специално на журналистката Антония Кирилова, която всъщност написа и репортажа . Благодарим й!

Преди години жителите на село Гецово избраха члена на БЗНС Пенчо Пенчев за кмет. По настояване на избирателите той се зае с изграждането на подземен канал за мръсни води. Според условията, това можело да стане само ако има 2000 жители в селото. Зае се кметът с нелеката задача – установи броя на жителите и изготви списъците и ги представи на Общината в Разград. Дотук добре! Ама не!

Не знаем дали читателите си спомнят умопомрачителния транспарант, който иначе симпатичните фенове на „Дунав“ издигнаха миналата година на първата среща в елита между двата отбора, която се изигра в Разград. Надписът, кой знае защо и с какво отношение изобщо към футбола, гласеще буквално /да ни прощават по-културните читатели!/: „Бай Ганьо пръдна, Дунава замръзна, корабите спряха, рибите измряха!“. Като се абстрахираме от проблемите на корабоводенето и човешката физиология, снощи „Дунав“-а наистина замръзна при резултат 5:0 – категорична победа на разградчани, която показа кой кой е в българския футбол.

Вчера 11 разградски съветници от различни политически сили инициираха свикването на извънредно заседание на Общинския съвет, чиято единствена тема ще бъде проблемът с неприятните дразнещи миризми с неизвестен характер, които години наред жителите и гостите на града са принудени да търпят.