Търсене

Начало Новини Цонка Донева представи новата си стихосбирка „Дъждовен блус“
Цонка Донева представи новата си стихосбирка „Дъждовен блус“
29 March 2019

На Благовещение, надвечер, залата на ХГ „Проф. Илия Петров“ в Разград едва побра приятели и желаещи да се докоснат до творчеството на разградската поетеса Цонка Донева. Тя представи новата си стихосбирка „Дъждовен блус“. Организатор на събитието бе Регионална библиотека, редактор на книжката е поетесата Любка Стоянова.

29_03_2019_conka-1.jpg

Срещата започна с великолепно изпълнение на саксофон от сина на Цонка – Ричи, който е и художник на илюстрациите. Поетичното тяло е издадено в печатница „Полиграф“ на Калоян Енев.

Слънцето, дъждът, луната и едно босоного слънчево момиче с авторката и „Дъждовен блус“ – така мнозина от присъстващите определиха съпреживяното. На събитието присъства майката на Цонка, която се просълзи и й благодари за това, че е нейна дъщеря. Пламен Панчев сподели, че макар и рядко – втора книга, това дава възможност на твореца да издаде най-хубавото написал през годините. Музика и поезия потопени в атмосферата на изобразителното изкуство оставиха в душите на присъстващите незабравими мигове. Разбира се, не закъсня и посвещението на барда Чавдар Крайнов, който й подари стихотворение и цветя.

Ето какво е споделя друга разградска поетеса - Мариета Илиева – Пигелер, за стихосбирката.

„Kнигата е здрава, силна и жизнена. Най-напред, защото е опряна на най-стабилната връзка на света – тази между майката и децата й. Като започне човек с корицата и илюстрациите и завърши с посвещението и „епитафното Завещание“ в края, всичко насочва към определени очертания на подхода към нея. Странното е, че децата, твоята плът и кръв (така, както и твоята героиня впрочем) виждат Момичето в теб, а не толкова Майката. Те успяват да усетят Младостта на духа ти като нещо некъсно родено или възкресено, още по-малко илюзорно или нелепо, а обратното – като притегателно, вечно и изпълнено с виталност присъствие. Според мен, то те описва точно и като личност. Затова е без значение дали ще вали или ще е слънчево (или и двете, слети в дъга) в дните на тази неотминаваща, борбена и южняшка младост, защото дъждът и слънцето, денят и нощта, любовта и безразличието, също както вълните, ще идват и ще си отиват. Следим тези приливи и отливи по страниците на живота в стиховете ти. Важното е – ръцете са вдигнати високо нагоре. Момичето танцува или е готово да скочи в бездната. Сякаш ни казва: Нека е дъждовно, оставете в душите the blue devils да заиграят!“...


Димитър ПЕТРОВ